Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Сапеха беше не само вожд, но и държавник. Той излагаше на съвещанията своите основания така убедително, че сам Кмичиц трябваше да се съгласи с тях в душата си. Преди всичко трябваше да се знае към какво ще се стремят. Ако се разбереше, че нахлуването на Богуслав е само игра, щеше да бъде достатъчно да се оставят срещу него няколко хоронгви, а цялата друга сила да тръгне бързо към Чарнецки и срещу главните неприятелски сили. А хетманът би могъл смело да остави няколко, пък и повече хоронгви, защото всичките му сили не се намираха в околността на Бяла. Младият пан Кшищов, или така нареченият Кшищофек Сапеха, чакаше в Янов с две леки хоронгви и един пехотен полк; Хороткевич се навърташе близо до Тикочин с половин полк много добре обучени драгуни и около петстотин доброволци, също и с петигорската хоронгва на името на самия воевода. Освен това в Бялисток имаше селска пехота.

Тия сили биха били предостатъчни да се противопоставят на Богуслав, ако той не беше с повече от неколкостотин конници.

И така предпазливият хетман изпрати куриери на всички страни и чакаше съобщения.

Най-сетне съобщения дойдоха, но те приличаха на гръмове — и приличаха още повече затова, че поради случайно съвпадение всички удариха в една и съща вечер.

В замъка в Бяла тъкмо имаше заседание, когато влезе дежурният офицер и даде едно писмо на хетмана.

Щом хетманът хвърли поглед върху него, лицето му веднага помръкна и той каза на насъбраните:

— Моят сродник е разбит напълно в Янов от самия Богуслав. Едва се спасил жив!

Настана кратко мълчание, което прекъсна самият хетман.

— Писмото е писано от Бранск, когато е бягал и бил смутен — каза той, — затова в него няма нито дума за силите на Богуслав. Мисля, че трябва да са били значителни, щом е разбил напълно две хоронгви и един пехотен полк, както чета тук!… Възможно е обаче княз Богуслав да ги е изненадал. Писмото не дава точни данни…

— Пане хетмане — каза на това княз Михал, — уверен съм, че Богуслав иска да заеме цялото Подлесие, за да може да го получи при преговорите като самостоятелно или васално владение… Затова непременно е дошъл с толкова сили, колкото е можал да събере.

— Би трябвало това предположение да се подкрепи с доказателства, ваше височество.

— Аз нямам други доказателства освен това, че познавам Богуслав. Той не държи нито за шведите, нито за бранденбургците, а само за себе си… Той е необикновен воин, който вярва в щастливата си звезда. Иска да спечели провинция, да отмъсти за Януш, да се покрие със слава, за което нещо му е необходима съответна сила и той я има. Затова трябва веднага да се настъпи срещу него, иначе той ще настъпи срещу нас.

— За всичко е необходима Божията благословия — каза Оскерко, — а благословията е при нас!

— Светлейши пане хетмане — каза Кмичиц. — Необходими са сведения. Пуснете ме с моите татари и аз ще ви ги донеса.

Оскерко, който беше посветен в тайната и знаеше кой е Бабинич, веднага започна да подкрепя енергично предложението му:

— За Бога! Това е великолепна мисъл! Такъв рицар трябва там и такава войска. Стига само конете да са отпочинали…

Тук Оскерко прекъсна, понеже дежурният офицер отново влезе в стаята.

— Светлейши пане хетмане — каза той, — дошли са двама войници от хоронгвата на Хороткевич, които искат настоятелно да се явят пред вас.

— Слава Богу — каза пан Сапеха, като се удари с ръце по коленете. — Ще имаме и сведения… Пусни ги!

След малко влязоха двама петигорци, целите окъсани и покрити с кал.

— От Хороткевич ли? — попита Сапеха.

— Тъй вярно.

— Къде е той сега?

— Убит, а ако не е убит, не знаем къде е…

Воеводата стана, но пак седна и веднага започна да разпитва спокойно:

— Къде е хоронгвата?

— Унищожена от княз Богуслав.

— Много ли загинаха?

— Изклаха ни до крак, останаха може би неколцина, които бяха взети като нас в плен. Някои разправят, че и полковникът се отървал; но че е ранен, това видях сам. Ние избягахме от плен.

— Къде ви нападнаха?

— При Тикочин.

— Защо не се скрихте зад стените, щом силите ви са били малки?

— Тикочин е взет.

Хетманът заслони очите си с ръка, после започна да си търка челото.

— Много ли хора има Богуслав?

— Има около четири хиляди конници освен пехотата и оръдията. Пехотата е много добре въоръжена. Конницата тръгна напред, като ни караше със себе си, но ние се изтръгнахме благополучно.

— Откъде избягахте?

— От Дрогичин.

Сапеха отвори широко очи.