Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Яне! — каза тя. — Чакай!

— Сестро — отговори калушкият староста, — исках primo да ти дам доказателство, че ме обвиняваш неоснователно, secundo 68 68 Първо; второ (лат.). — Бел.прев. , че трябва да пазиш някого другиго. Сега постъпвай така, както желаеш, аз нямам какво повече да кажа.

И пан Замойски се поклони и излезе.

Калушкият староста не лъжеше напълно сестра си, когато говореше за чувствата на Михал към Ануша, понеже младото князче беше влюбено в нея както всички, без да изключваме и дворцовите пажове. Но това беше не особено буйна и съвсем не предприемчива любов; по-скоро сладка омая на главата и инстинктите, не порив на сърцето, което в любовта си се стреми към вечно притежаване на любимия предмет. За такъв стремеж Михал нямаше достатъчно енергия.

И все пак княгиня Гризелда се ужасяваше от това чувство, понеже мечтаеше за блестящо бъдеще на сина си.

В първия момент я слиса внезапното съгласие на старостата за заминаването на Ануша; сега престана да мисли за това, толкова силно завладя цялата й душа надвисналата опасност. Разговорът със сина, който бледнееше и трепереше пред нея, а преди да признае каквото и да било, започна да пролива сълзи, затвърди предположението й, че опасността е наистина голяма.

Въпреки това тя не преодоля веднага скрупулите на съвестта си и едва когато Ануша, на която й се щеше да види нов свят и нови хора, а може би и да пофлиртува с прекрасния кавалер, падна пред краката й с молба да й позволи да замине, княгинята не намери достатъчно сили, за да й откаже.

Ануша наистина се заливаше със сълзи при мисълта за разлъката си със своята господарка и майка, но за хитрото момиче беше съвсем ясно, че с тая молба тя отстранява от себе си всяко подозрение, че поради някаква предварително определена цел е залъгвала младото князче или самия пан староста.

В желанието си да се убеди дали няма някакъв заговор между брат й и Кмичиц, княгиня Гризелда поръча пан Анджей да се яви пред нея. Наистина обещанието на старостата, че не ще мръдне от Замошч, я успокои значително, но все пак тя искаше да опознае по-отблизо човека, който щеше да отведе момичето.

Разговорът с Кмичиц я успокои напълно.

От сивите очи на младия шляхтич бликаше такава искреност и истина, че беше невъзможно да не му се вярва. Той й призна веднага, че е влюбен в друга и затова няма нито желание, нито глава за флиртове. Освен това даде честна кавалерска дума, че ще защити момичето от всяка неприятност, дори сам да загуби преди това главата си.

— Аз ще я отведа безопасно при пан Сапеха, защото старостата казваше, че неприятелите са напуснали Люблин… Но после не желая да се занимавам повече с нея… И не че се отказвам да служа на ваше княжеско височество, тъй като аз съм готов винаги да пролея кръвта си за вдовицата на най-големия наш пълководец… а понеже там имам свои тежки грижи, от които не зная дали ще изляза здрав и читав.

— Не става дума за нищо повече — отговори княгинята, — освен да я предадеш в ръцете на пан Сапеха, а той ще направи това зарад мене и не ще откаже по-нататъшното покровителство над нея.

Тук тя му протегна ръка, която целуна с най-голяма почит; а на сбогуване княгинята му каза:

— Бъди бдителен, пане рицарю, бъди бдителен! И не разчитай на това, че страната е свободна от неприятеля.

Последните думи направиха впечатление на Кмичиц, но той нямаше време да размисля върху тях, защото веднага го докопа старостата.

— Е, какво, ваша милост рицарю — каза той весело. — Откарваш ми най-голямото украшение на Замошч?

— Но по волята на ваша милост — отговори Кмичиц.

— Пази я добре, тя е съблазнителен специалитет! Току-виж, че някой ти я отвлякъл!

— Нека се опита! Охо! Дадох честна кавалерска дума на княгинята, а за мене думата е свято нещо!

— Ех! Аз го казах само на смях… Няма защо да се страхуваш, нито да вземаш специални предохранителни мерки.

— Само че ще помоля ваша светлост за някаква затворена каляска, обкована с ламарина.

— Ще ти дам и две!… Но нали не заминаваш веднага?

— За Бога! Бързам! И без това дълго останах тук.

— Тогава изпрати татарите си напред в Краснистав. Аз от своя страна ще изпратя куриер, за да приготвят там фураж, а на тебе ще ти дам мой ескорт до тоя град. Тук не може да ти се случи нищо лошо, защото това е мой край… Ще ти дам добри войници от немските драгуни, смели хора и познавачи на пътищата… Пък и пътят до Краснистав е равен и прав като по конец.