— Къде? При пан Сапеха?
— Или при дъщерите на Сапеха, за да бъде там, та да може въвеждането във владение да се извърши pro forma 66 66 Формално, привидно (лат.). — Бел.прев.
.
Воеводата измисли в момента това „pro forma въвеждане във владение“, като основателно предполагаше, че княгинята ще приеме за чиста тая фалшива монета.
А тя помисли малко и каза:
— Как може да пътува тя сега, когато по пътищата има шведи?
— Аз току-що получих съобщение, че те са се оттеглили от Люблин. Цялата страна отсам Висла е свободна.
— И кой би завел Ана при пан Сапеха?
— Ами може същият този Бабинич.
— С татарите? Не те ли е страх от Бога, братко? Ами че те са диви и недисциплинирани хора.
— Аз не се страхувам от това — намеси се Ануша, като направи реверанс.
Но княгиня Гризелда вече бе разбрала, че брат й беше дошъл с някакъв готов план, та отпрати Ануша от стаята, а самата тя загледа старостата с въпросителен поглед.
Той от своя страна каза сякаш на себе си:
— Тия татари треперят от страх пред Бабинич. Той ги беси за най-дребно непослушание.
— Не мога да позволя такова пътуване — отговори княгинята. — Девойката е добра, но обича да флиртува и лесно буди у хората разни желания… Ти сам знаеш най-добре това. Никога не бих я поверила на млад и непознат човек.
— Той не е непознат, защото кой не е чувал за рода Бабинич като солидни хора и с големи връзки! (Самият пан староста никога през живота си не беше чувал за рода Бабинич…) Освен това — продължи той — ти би могла да й придадеш някоя от по-солидните жени за компания, тогава и decorum 67 67 Приличието (лат.). — Бел.прев.
би бил запазен. Колкото за Бабинич, аз гарантирам. Ще ти кажа и това, сестро, че той има по ония места годеница, в която, сестро, е силно влюбен, както разправя сам… А който е влюбен, на него му е друго в главата. Важното е, че втори удобен случай не ще се удаде скоро; а в това време богатството на момичето може да пропадне и в зрели години Ана да остане без покрив над главата.
Княгинята престана да бродира, повдигна глава и впи в брата проницателните си очи.
— Какво те кара да я отпратиш оттук?
— Какво ще ме кара? — каза пан старостата и наведе очи. — Какво ще ме кара? Нищо!
— Яне!… Ти си се наговорил с Бабинич да посегнете на нейната чест?!
— И таз добра! За Бога, само това оставаше! Тогава ще прочетеш писмото, което ще напиша на пан Сапеха, и ще добавиш друго от тебе… А аз обещавам, че не ще мръдна от Замошч. Пък и ти сама ще разпиташ Бабинич и сама ще го помолиш да се заеме с тая работа. Щом ме обвиняваш, не искам нищо да знам.
— А защо толкова настояваш тя да си замине от Замошч?
— Защото й желая доброто и се отнася за огромно богатство. Най-сетне… признавам, че много държа тя да напусне Замошч. Омръзнаха ми вече твоите подозрения, не ми харесва и това, че постоянно мръщиш вежди срещу мене и ме поглеждаш сурово… Мислех, че като позволявам момичето да си замине, ще намеря най-добър аргумент срещу подозренията. Кълна се в Бога! Омръзна ми вече! Защото аз не съм някакъв ученик или хлапак, който се прокрадва нощем под прозорците… Ще ти кажа нещо повече: по нейна вина офицерите ми се карат помежду си и дрънкат саби. Нито съгласие, нито порядък, нито служба както трябва. Омръзна ми това! Но щом пак ме пронизваш с поглед, прави каквото знаеш, а сама пази Михал, защото това е твоя, не моя работа.
— Михал? — каза княгинята смаяна.
— Аз не казвам нищо против девойката… Тя не го съблазнява повече от другите, но ако ти, сестро, не виждаш неговите огнени погледи и горещи чувства, ще ти кажа само това, че и Купидон не заслепява така, както майчината любов.
Веждите на княгинята се свиха, а лицето и побледня. Старостата видя, че най-сетне е улучил, та се плесна по коленете с ръце и продължи:
— Така е, сестро, така!… Какво ме интересува мене това! Нека Михал да й подава коприна за навиване, нека пръхти, като я гледа, нека се изчервява, нека да надзърта през дупката на ключалката!… Мене какво ме интересува това!… Пък и… знам ли аз! Богатството е хубаво… родът, ех, шляхтишки, но аз не се надигам над шляхтата. Щом сама искаш, добре! Само годините не са много удобни, но и това не е моя работа.
След тия думи старостата стана, поклони се много любезно на сестра си и се готвеше да си тръгне.
В това време кръв обля лицето на княгинята. Гордата дама не виждаше в цялата Жечпосполита достойна за Вишньовецки партия, а в чужбина навярно само между австрийските принцеси, затова думите на брат й я опариха като нажежено желязо.
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу