Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Здесь есть возможность читать онлайн «Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)» — ознакомительный отрывок электронной книги совершенно бесплатно, а после прочтения отрывка купить полную версию. В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Потоп (Част втора): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Потоп (Част втора)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

ИСТОРИЧЕСКИ ЕПОС ОТ НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ
В продължението на историческия епос „Потоп“ Хенрик Сенкевич описва героичната отбрана на Жечпосполита срещу нападението на Швеция. Войските на шведския крал Карл Густав, който обичал да бъде сравняван с Александър Македонски, са предвождани от маршал Витенберг. В решителните схватки полският крал Ян Казимеж разчита главно на киевския кастелан Чарнецки — отличен тактик и храбър воин, безстрашен като вълк единак, готов във всеки удобен момент да се обърне с лице към преследвачите си и да нападне. В едно от сраженията загива шведският престолонаследник Валдемар.
Огънят на войната е обхванал Велкополска, Малополска, Украйна, Литва и Жмудж. Срещу злощастната Полша се съюзяват шведи, прусаци, унгарци, власи и казаци. Целият полски народ се вдига на живот и смърт. Един суров воин безмилостно преследва шведската пехота, но кой се крие зад името Бабинич…

Потоп (Част втора) — читать онлайн ознакомительный отрывок

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Потоп (Част втора)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Къде? При пан Сапеха?

— Или при дъщерите на Сапеха, за да бъде там, та да може въвеждането във владение да се извърши pro forma 66 66 Формално, привидно (лат.). — Бел.прев. .

Воеводата измисли в момента това „pro forma въвеждане във владение“, като основателно предполагаше, че княгинята ще приеме за чиста тая фалшива монета.

А тя помисли малко и каза:

— Как може да пътува тя сега, когато по пътищата има шведи?

— Аз току-що получих съобщение, че те са се оттеглили от Люблин. Цялата страна отсам Висла е свободна.

— И кой би завел Ана при пан Сапеха?

— Ами може същият този Бабинич.

— С татарите? Не те ли е страх от Бога, братко? Ами че те са диви и недисциплинирани хора.

— Аз не се страхувам от това — намеси се Ануша, като направи реверанс.

Но княгиня Гризелда вече бе разбрала, че брат й беше дошъл с някакъв готов план, та отпрати Ануша от стаята, а самата тя загледа старостата с въпросителен поглед.

Той от своя страна каза сякаш на себе си:

— Тия татари треперят от страх пред Бабинич. Той ги беси за най-дребно непослушание.

— Не мога да позволя такова пътуване — отговори княгинята. — Девойката е добра, но обича да флиртува и лесно буди у хората разни желания… Ти сам знаеш най-добре това. Никога не бих я поверила на млад и непознат човек.

— Той не е непознат, защото кой не е чувал за рода Бабинич като солидни хора и с големи връзки! (Самият пан староста никога през живота си не беше чувал за рода Бабинич…) Освен това — продължи той — ти би могла да й придадеш някоя от по-солидните жени за компания, тогава и decorum 67 67 Приличието (лат.). — Бел.прев. би бил запазен. Колкото за Бабинич, аз гарантирам. Ще ти кажа и това, сестро, че той има по ония места годеница, в която, сестро, е силно влюбен, както разправя сам… А който е влюбен, на него му е друго в главата. Важното е, че втори удобен случай не ще се удаде скоро; а в това време богатството на момичето може да пропадне и в зрели години Ана да остане без покрив над главата.

Княгинята престана да бродира, повдигна глава и впи в брата проницателните си очи.

— Какво те кара да я отпратиш оттук?

— Какво ще ме кара? — каза пан старостата и наведе очи. — Какво ще ме кара? Нищо!

— Яне!… Ти си се наговорил с Бабинич да посегнете на нейната чест?!

— И таз добра! За Бога, само това оставаше! Тогава ще прочетеш писмото, което ще напиша на пан Сапеха, и ще добавиш друго от тебе… А аз обещавам, че не ще мръдна от Замошч. Пък и ти сама ще разпиташ Бабинич и сама ще го помолиш да се заеме с тая работа. Щом ме обвиняваш, не искам нищо да знам.

— А защо толкова настояваш тя да си замине от Замошч?

— Защото й желая доброто и се отнася за огромно богатство. Най-сетне… признавам, че много държа тя да напусне Замошч. Омръзнаха ми вече твоите подозрения, не ми харесва и това, че постоянно мръщиш вежди срещу мене и ме поглеждаш сурово… Мислех, че като позволявам момичето да си замине, ще намеря най-добър аргумент срещу подозренията. Кълна се в Бога! Омръзна ми вече! Защото аз не съм някакъв ученик или хлапак, който се прокрадва нощем под прозорците… Ще ти кажа нещо повече: по нейна вина офицерите ми се карат помежду си и дрънкат саби. Нито съгласие, нито порядък, нито служба както трябва. Омръзна ми това! Но щом пак ме пронизваш с поглед, прави каквото знаеш, а сама пази Михал, защото това е твоя, не моя работа.

— Михал? — каза княгинята смаяна.

— Аз не казвам нищо против девойката… Тя не го съблазнява повече от другите, но ако ти, сестро, не виждаш неговите огнени погледи и горещи чувства, ще ти кажа само това, че и Купидон не заслепява така, както майчината любов.

Веждите на княгинята се свиха, а лицето и побледня. Старостата видя, че най-сетне е улучил, та се плесна по коленете с ръце и продължи:

— Така е, сестро, така!… Какво ме интересува мене това! Нека Михал да й подава коприна за навиване, нека пръхти, като я гледа, нека се изчервява, нека да надзърта през дупката на ключалката!… Мене какво ме интересува това!… Пък и… знам ли аз! Богатството е хубаво… родът, ех, шляхтишки, но аз не се надигам над шляхтата. Щом сама искаш, добре! Само годините не са много удобни, но и това не е моя работа.

След тия думи старостата стана, поклони се много любезно на сестра си и се готвеше да си тръгне.

В това време кръв обля лицето на княгинята. Гордата дама не виждаше в цялата Жечпосполита достойна за Вишньовецки партия, а в чужбина навярно само между австрийските принцеси, затова думите на брат й я опариха като нажежено желязо.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Потоп (Част втора)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Потоп (Част втора)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Генрик Сенкевич - Потоп. Том 2
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том 1
Генрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Стас и Нели
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга първа)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Quo vadis
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Кръстоносци
Хенрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том III
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том II
Генрик Сенкевич
Отзывы о книге «Потоп (Част втора)»

Обсуждение, отзывы о книге «Потоп (Част втора)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.