Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Наистина пан Анджей не позволи и към тях да се отнасят зле. Страната беше силно опустошена от неотдавнашното нахлуване на Хмелницки и Шеремет, затова мъчно се намираше храна и фураж, както бива пред жътва, но въпреки това всичко трябваше да бъде доставено навреме и в достатъчно количество, а когато в Кринице жителите се противопоставиха и не искаха да дадат никакви припаси, пан Анджей заповяда неколцина от тях да набият с камшик, а подстаростата простря на земята с един удар на секирата си.

Това спечели извънредно много татарите, които слушаха с удоволствие крясъците на битите криниченци и си говореха помежду си:

— Ей, сокол е нашият Кмичиц, не ще позволи да постъпват зле с агънцата му!

И хората, и конете не само че не отслабнаха, но напълняха. Старият Улан, чийто корем порасна още повече, гледаше с все по-голямо възхищение юнака и мляскаше с език.

— Ако Аллах ми беше дал син, бих искал да бъде такъв. Не бих умирал на старини от глад в улуса 61 61 Татарско селище (тат.). — Бел.прев. ! — повтаряше той.

А Кмичиц го удряше от време на време с пестник по корема и казваше:

— Слушай, шишко! Ако шведите не ти разсекат шкембето, ще побереш в него всички килери с храна!

— Къде има тук шведи? Въжата ни ще изгният, лъковете ни ще се превърнат на прах — отговаряше Улан, който копнееше за война.

И наистина те се движеха през област, в която шведският крак не бе успял да стигне, а по-нататък из места, където навремето си имаше шведски гарнизони, но конфедерацията ги беше вече прогонила. Вместо това навсякъде срещаха по-малки или по-големи групи въоръжени шляхтичи, тръгнали в разни посоки, и не по-малки групи селяни, които често пъти препречваха заплашително пътя на чамбула и на които беше трудно да се обясни, че имат работа с приятели и слуги на полския крал.

Най-сетне стигнаха до Замошч. Татарите се слисаха, когато видяха тая силна крепост, а какво остава, когато им се каза, че неотдавна тя беше спряла цялата сила на Хмелницки.

В знак на голямо благоволение и милост ординатът 62 62 Собственик на грамадни владения (ординация), които по силата на специален закон са неделими и се наследяват от един наследник, обикновено от най-големия син. — Бел.прев. пан Ян Замойски им позволи да влязат в града. Пуснаха ги през Шчебжешинската порта или другояче казано Тухлената, защото другите две бяха от камък. Самият Кмичиц не очакваше да види нещо подобно и не можеше да си намери място от удивление при вида на широките улици, застроени в права линия по италиански образец, при вида на великолепната черква и академическите пансиони, замъка, стените, мощните оръдия и всякакъв вид „съоръжения“. Както малцина от магнатите можеха да се сравнят с внука на великия канцлер, така малко други крепости със Замошч.

Но най-голямо възхищение изпитаха татарите, когато видяха арменската част на града. Ноздрите им вдъхваха лакомо миризмата на сахтиян, произвеждан в големи фабрики, собственост на предприемчиви пришълци от Теодосия, а очите им светеха при вида на южните плодове, източните килими, колани, украсени саби, кинжали, лъкове, турски лампи и всякакъв вид скъпоценности.

Самият пан коронен чешник 63 63 В най-далечното минало: служител в двореца, който се грижи за храната на краля. По-късно почетна титла, каквато е носил и Ян Замойски. — Бел.прев. се хареса много на Кмичиц. Той беше истински малък крал в своя Замошч: човек в разцвета на възрастта си, много хубав, макар и малко повехнал, защото през първите години на младостта си не владеел достатъчно огъня на природата си. Винаги обаче беше обичал нежния пол, а здравето му не беше дотолкова засегнато, та веселостта да изчезне от лицето му. Досега не се беше оженил и макар най-знаменитите домове в Жечпосполита да му отваряха широко вратите си, той поддържаше, че не може да намери достатъчно хубава девойка в тях. Намери я малко по-късно в лицето на една млада френска мома. Макар и влюбена в другиго, тя му даде без колебание ръката си заради неговите богатства, без да предвижда, че онзи, когото изостави 64 64 Крал Ян Собески. — Бел.прев. , ще украси някога с кралска корона своята и нейната глава.

Пан Замойски не се отличаваше с остър ум, но го имаше толкова, колкото му бе необходим. Към титли и постове не се стремеше, при все че сами му идваха в ръцете, а когато приятели го коряха, че няма никаква амбиция, отговаряше:

— Не е вярно, че нямам амбиция, напротив, имам я повече от тия, които се кланят. Защо ми трябва да търкам дворцови прагове? В Замошч аз съм не само Ян Замойски, но Собепан 65 65 Сам на себе си господар. — Бел.прев. Замойски.