Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Да оставим това! — каза Заглоба.

— Изглежда, че той говореше това, за да прилъже девойката, а ние, като разбрахме веднага целта му, започнахме да се споглеждаме един друг и да си намигваме, защото с право смятахме, че тук се готви клопка за нейната невинност.

— А тя? А тя?… — питаше Кмичиц трескаво.

— Тя, като девойка от висок род и с изискани маниери, не изразяваше никакво задоволство, изобщо не го поглеждаше. Едва когато княз Богуслав започна да говори за ваша милост, тя веднага впи в него очи. Страшно нещо стана, когато той каза, че ти, ваша милост, си му предложил за не знам колко си там дукати да отвлечеш краля и да го предадеш жив или мъртъв на шведите. Мислехме, че душата й ще изхвръкне, но недоволството й от ваша милост беше толкова голямо, че преодоля женската слабост. И когато той започна да приказва с какво отвращение бил отхвърлил предложението на ваша милост, тя взе да се възхищава от него и да го поглежда с благодарност, а после вече не се отдръпна от ръката му, когато той поиска да я отведе от масата.

Кмичиц закри очите си с ръце.

— Бий, бий, който в Бога вярва! — повтаряше той. Внезапно скочи от мястото си.

— Останете със здраве, ваша милост панове!

— Как така? Къде? — питаше Заглоба, като му препречи пътя.

— Кралят ще ми даде отпуск и аз ще замина и ще го намеря! — каза Кмичиц.

— За Бога! Чакай, ваша милост! Още не си узнал всичко, а имаш време да го търсиш. С кого ще заминеш, къде ще го намериш?

Кмичиц може би нямаше да слуша, но му липсваха сили, защото беше отпаднал от раните, та се отпусна на пейката, подпря се с гръб на стената и притвори очи.

Заглоба му подаде чаша вино, той я грабна с разтреперани ръце и като разливаше течността по брадата и гърдите си, гаврътна я до дъно.

— Нищо не е загубено — каза Ян Скшетуски. — Потребна е само по-голяма разсъдливост, щом ще имаш работа с такъв знаменит пан. С бързане и внезапни действия можеш, ваша милост, да погубиш панна Билевичувна и себе си.

— Изслушай Харламп до края — каза пан Заглоба.

Кмичиц стисна зъби.

— Слушам търпеливо.

— Дали девойката замина с готовност — обади се Харламп, — това не зная, защото не бях при нейното заминаване; зная, че рошенският мечник протестираше. Те най-напред го убеждаваха, после го затвориха в оръжейната, накрай му позволиха да си замине за Билевиче. Няма какво да крием, девойката се намира в лоши ръце, защото според това, което разправят за младия княз, нито един турчин не е толкова лаком за хубави жени, колкото той. Когато някоя жена му хареса, тогава дори да е женена, той не се съобразява с нищо.

— Горко ми! Горко ми! — повтори Кмичиц.

— Негодник! — викна Заглоба.

— Чудно ми е само това, че князът воевода я е дал веднага на Богуслав! — каза Скшетуски.

— Аз не съм политик — отговори Харламп, — та ще повторя на ваши милости само онова, което разправяха офицерите и преди всичко Ганхоф, който знаеше всички тайни на княза. Със собствените си уши чух как някой възкликна при него: „Кмичиц ще остане с пръст в устата след нашия млад княз!“ А Ганхоф каза така: „В това отвеждане има повече политика, отколкото чувства. Княз Богуслав (казва) не прощава на никоя, но ако девойката му се съпротивява, в Тауроги не ще може да постъпи с нея така, както с другите, защото би се вдигнал шум, а там е княгинята с дъщеря си и Богуслав трябва да държи сметка за нея, понеже е претендент за ръката на младата княгиня… Тежко ще му бъде (казва) да се преструва на добродетелен, но в Тауроги е принуден да прави това.“

— Камък трябва да падне от сърцето на ваша милост! — извика пан Заглоба. — Защото от това се вижда, че девойката не е застрашена от нищо.

— Тогава защо я е отвел? — кресна Кмичиц.

— Добре, че се обръщаш към мене — отговори Заглоба, — защото аз изведнъж разбирам много неща, над които друг напразно ще си блъска главата цяла година. Защо я е отвел? Не отричам, че трябва да му е харесала, но я е отвел, за да възпре чрез нея всички Билевичи, които са многобройни и богати, от неприятелски действия срещу Радживилови.

— Това е възможно! — каза Харламп. — А и сигурно е, че в Тауроги ще трябва много да въздържа естествените си желания и не може да действа ad extrema 50 50 До крайност (лат.). — Бел.прев. .

— Къде е той сега?

— Князът воевода предполагаше в Тикочин, че трябва да е при шведския крал в Елблонг, където щял да ходи, за да моли за подкрепления. Едно е сигурно, че сега не е в Тауроги, защото пратениците не го намериха там.