Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

За малко време той коленичеше наведен; после стана, обърна очи към небето и протегна двете си ръце.

Внезапно в черквата стана толкова тихо, та не се чуваше дори човешкото дишане. Всички отгатнаха, че е дошъл моментът и че кралят ще произнесе някакъв обет; всички слушаха съсредоточено, а той продължаваше да стои с протегнати ръце, най-сетне започна с развълнуван, но силен като камбана глас:

— Велика майко на богочеловека и владичице наша! Аз, Ян Казимеж, по милостта на твоя син, царя на царете и мой господар, както и по твоя милост крал, идвам пред твоите пресвети нозе и правя следната конфедерация: днес избирам тебе за моя патронка и за кралица на моята държава. Себе си, моето полско кралство, великото литовско княжество, украинските, пруските, мазовецките, жмуджките, инфлантските и черниговските земи, войската на двата народа и цялото простолюдие предоставям под твоето лично покровителство и защита; прося покорно твоята помощ и милосърдие в сегашното тежко положение на моето кралство срещу неприятелите му…

Тук кралят падна на колене и помълча малко, а в черквата продължаваше смъртната тишина, после той стана и продължи:

— А понеже, покорен от твоите големи благодеяния, желая заедно с полския народ да поема ново задължение да ти служа горещо, обещавам ти от мое име и от името на висшите държавни служители, на сенаторите, шляхтата и простолюдието да разпространяваме по всички кътища на полското кралство почитта и славата на твоя син Иисус Христос, нашия спасител, и когато по милостта на твоя син победя шведите, ще се погрижа годишнината от тая дата да се чества тържествено в моята държава до края на света, за да се помни Божията и твоята милост, пречиста Дево!

Тук той отново прекъсна и коленичи. В черквата зашумя, но кралският глас веднага накара всичко да замлъкне и при все че сега трепереше от разкаяние и вълнение, продължи още по-високо:

— А тъй като с голяма скръб в сърцето си признавам, че поради стенанията на угнетяваното от военщината бедно селско простолюдие понасям повече от всички справедливото Божие наказание, което седем години измъчва кралството ми с разни бедствия, задължавам се след постигането на мира да се трудя ревностно заедно със съсловията в Жечпосполита отсега нататък угнетеното простолюдие да бъде предпазено от всякаква жестокост, за което ти, майко на милосърдието, моя кралице и господарко, ме вдъхнови да дам тоя обет, та с ласката на милосърдието да ми измолиш от твоя син помощ, за да изпълня това, което обещавам.

Тия думи на краля бяха слушани от духовенството, сенаторите, шляхтата, простолюдието. Велик плач се разнесе в черквата, който най-напред се изтръгна от селяшките гърди, избухна от тях, а после стана всеобщ. Всички протегнаха ръце към небето, а разплаканите гласове повтаряха: „Амин! Амин! Амин!“, като свидетелство, че присъединяват чувствата и желанията си към кралския обет. Въодушевление обхвана сърцата и в тоя момент те се побратимяваха в любовта си към Жечпосполита и нейната покровителка. След това неизразима радост пламна като чист пламък по лицата, защото в цялата черква нямаше нито един човек, който би се съмнявал още, че Бог ще накаже шведите.

А кралят след богослужението тръгна към замъка всред залповете от мускетите и оръдията, всред гръмки възгласи: „Победа! Победа! Да живее!“ И там потвърди тая конфедерация с небето заедно с тишовецката.

След тия тържества разни вести почнаха да долитат в Лвов като крилати птици. Едни бяха по-стари, други пресни, повечето или по-малко благоприятни, но всички повишаваха духа. Първо — тишовецката конфедерация се разширяваше като пожар. Всичко живо — както шляхтичи, така и простолюдие, се присъединяваше към нея. Градовете доставяха коли, пушки, пехота, евреите — пари. Никой не смееше да се противопостави на нейните манифести; най-заспалите яхваха коня. Дойде също така и заплашителният манифест на Витенберг срещу конфедерацията. С огън и меч щял да наказва тия, които се присъединяват към нея. Но с това само наля масло в огъня. Тоя манифест, навярно със знанието на краля и за да се засили още повече омразата срещу шведите, беше разпространен в много екземпляри из Лвов и не е прилично да се говори какво правеше простолюдието с тия хартии — достатъчно е да се знае, че вятърът ги разнасяше по лвовските улици, а учениците изпълняваха за удоволствие на тълпите сценичка „Витенберговото смущение“ и пееха една песен, която започваше със следните думи: