Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

А казаците не смееха да пречат, защото сърцата дори на най-закоравелите от тях се бяха развълнували, пък и татарите ги бяха принудили да изразят чрез пратеници покорството си пред краля и за стотен път да подновяват клетвата си за вярност. В Лвов се намираше страшното за кралските неприятели татарско пратеничество начело със Субагази бей, което от името на хана предлагаше на Жечпосполита помощ от стохилядна орда, четирийсет хиляди от която можеха да тръгнат веднага от Каменец за бойното поле.

Освен татарското пратеничество пристигна и делегация от Седмоградско, за да продължи започнатите с Ракочи преговори за престолонаследието; тук беше и посланикът на германския император, както и папският нунций, който дойде заедно с краля. Всеки ден също така пристигаха делегации от кралските и литовските войски, от воеводствата и разни други земи с декларации за вярност към короната и готовност да защитават нападнатото отечество до последната капка кръв.

Така кралското могъщество растеше и напълно смазаната доскоро Жечпосполита се издигаше пред очите за удивление на вековете и народите. Човешките души пламнаха от жажда за война и мъст, а едновременно укрепнаха. И както напролет топлият и обилен дъжд топи снеговете, така силната надежда стопи съмнението. Не само искаха победата, но вярваха в нея. Все нови и нови благоприятни вести, макар често пъти неверни, се предаваха от уста на уста. Постоянно се приказваше ту за възвърнати замъци, ту за битки, в които непознати полкове под непознати досега командири разгромяват шведите, ту за страшни пълчища от селяни, които се надигат като скакалци срещу неприятеля. Името на Стефан Чарнецки започна все по-често да се споменава от всички уста.

Подробностите в тия вести бяха често пъти неверни, но, общо взето, отразяваха като огледало онова, което ставаше в цялата страна.

А в Лвов беше сякаш непрекъснат празник. Когато кралят пристигна, градът го посрещна тържествено: духовенството от трите вероизповедания, градските съветници, търговците, занаятчийските еснафи. По площадите и улиците, където и да погледнеше човек, се развяваха бели, сини, пурпурни и златни знамена. Гордо издигаха лвовчаните своя златен лъв на светлосиньо поле, като припомняха наперено едва отминалите казашки и татарски нападения. При всяка поява на краля всред тълпите започваха приветствени възгласи, а тълпи никога не липсваха.

През последните дни населението се беше удвоило. Освен сенатори, епископи, освен шляхтичи надойдоха и тълпи от селяни, понеже се беше разпространил слух, че кралят възнамерява да подобри положението на селяните. Така селските аби и клашници се смесиха с жълтите дрехи на гражданите. Предприемчиви арменци с мургави лица разпънаха шатри със стоки и оръжие, купувани с готовност от пристигналата шляхта.

Заедно с пратеничествата бяха надошли и много татари, унгарци, власи, австрийци, много хора, много войска, много различни лица, много странни носии, пъстри, ярки и най-разнообразни, много придворни слуги: грамадни пажове, хайдуци, яничари, червени казаци, лауфери 46 46 Слуга, който тича пред превозното средство на господаря си, за да му отваря или осветява пътя. — Бел.прев. с чуждестранно облекло.

От сутрин до вечер по улиците гъмжеше от хора, преминаваха кралски хоронгви, отряди от шляхтичи на коне, викове, команди, блясъци на ризници и голи саби, цвилене на коне, тропот на оръдия и песни, пълни със заплахи и проклятия срещу шведа.

А камбаните на полските, украинските и арменските черкви биеха непрестанно и възвестяваха на всички, че кралят се намира в Лвов и че Лвов е пръв от столиците, който е приел краля изгнаник за своя вечна слава.

А където той се покажеше, изразяваха му почитта си с поклони, шапките хвърчаха нагоре и викове „vivat!“ разтърсваха въздуха; покланяха се и пред каретите на епископите, които през прозорците благославяха струпаните тълпи; покланяха се също така и акламираха сенаторите, като в тях почитаха верността към владетеля и отечеството.

Така кипеше целият град. Дори нощем по площадите горяха купища дърва, край които нощуваха въпреки зимата и студа ония, които не можеха да намерят квартири поради многото пришълци.

А кралят прекарваше цели дни в съвещания със сенаторите. Приемаха чуждестранни пратеничества, делегации от земите и войските; обмисляха как да снабдят с пари празното съкровище; използваха всякакви начини, за да разпалят войната там, където още не беше пламнала. Заминаваха куриери за по-големите градове по всички посоки на Жечпосполита чак до далечна Прусия и светата Жмудж; за Тишовце, до хетманите, до пан Сапеха, който след разрушаването на Тикочин се придвижваше с войската си на юг; куриери отиваха и при пан Конецполски, велик хоронжи, който още беше на страната на шведите. Там, където беше необходимо, изпращаха парични суми, будеха заспалите с манифести.