Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Щом са го ранили леко, отново ще се опита… А кой ден сме днес?

— Последният от декември, ваше княжеско височество.

— Боже, бъди милостив към душата ми!… Няма да доживея Нова година… Отдавна ми е предсказано, че всяка пета година смъртта стои край мене.

— Бог е милостив, ваше княжеско височество.

— Бог е с пан Сапеха — отговори князът глухо. Внезапно почна да се оглежда и каза:

— Студ лъха от нея към мене… Не я виждам, но чувствам, че тя е тук.

— Коя, ваше княжеско височество?

— Смъртта!

— В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Настана кратко мълчание, чуваше се само шепненето на молитвите, изговаряни от пани Якимовичова.

— Кажете — обади се князът с прекъсван глас — дали наистина вярвате, че никой не може да бъде спасен, ако не е католик?

— Човек може да се откаже от заблудите си в часа на смъртта — отговори Харламп.

В тоя миг гърмежите станаха още по-чести. Грохотът на оръдията започна да разтърсва прозоречните стъкла, които при всеки гръм отговаряха с жално иззвънтяване.

Князът слуша известно време спокойно, после се надигна леко на постелята си, очите му започнаха постепенно да се разширяват, зениците да святкат. Той седна, подържа главата си в ръце и внезапно викна сякаш обезумял:

— Богуслав! Богуслав! Богуслав!

Харламп избяга като луд от стаята.

Целият замък се тресеше и трепереше от грохота на оръдията.

Внезапно се чу вик на няколко хиляди гласа, след това нещо блъсна със страхотен трясък стените, та чак главните на въглените от камината се изсипаха на пода, в същото време Харламп се втурна обратно в залата.

— Хората на Сапеха вдигнаха във въздуха портата! — викна той. — Шведите избягаха в кулата!… Неприятелят иде!… Ваше княжеско височество…

По-нататъшните думи замряха в устата му. Радживил седеше на софата с изскочили навън очи; с отворена уста често поемаше въздух, беше се озъбил, с ръце късаше софата, на която седеше и загледан с ужас към дъното на стаята, викаше или по-скоро хъркаше между един дъх и втори:

— Раджейовски направи това… Аз не… Помощ!… Какво искате? Вземете тая корона!… Раджейовски направи това… Помощ, хора! Иисусе! Господи! Мария!

Това бяха последните думи на Радживил.

После го овладя страхотно хълцане, очите изскочиха още по-ужасно навън, той се изпъна, падна възнак и остана неподвижен.

— Свърши! — каза лекарят.

— Призоваваше Мария! Чухте ли, макар че е калвинист — обади се пани Якимовичова.

— Хвърлете дърва в огъня! — каза Харламп на изтръпналите пажове.

А самият той се приближи до трупа, притвори клепачите му, после свали от бронята си позлатена иконичка на Богородица, която носеше на верижка, скръсти ръцете на Радживил върху гърдите и я сложи между пръстите му.

Светлината на огъня се отрази от златния фон на иконката и този отблясък падна върху лицето на воеводата и го разясни така, че то никога не беше изглеждало толкова спокойно.

Харламп седна до тялото и като опря лакти на коленете, скри лицето си в ръце.

Само гърмежите прекъсваха мълчанието.

Внезапно стана нещо страхотно. Най-напред блесна небивала светлина: изглеждаше, че целият свят се е превърнал в огън, и почти едновременно се разнесе такъв гръм, сякаш земята под замъка рухваше. Стените се олюляха, потонът се пропука с пронизителен трясък, всички прозорци паднаха на пода и стъклата се разбиха на стотици късчета. В същия миг през празните отвори на прозорците нахлуха облаци сняг и вятърът започна да вие мрачно по ъглите на залата.

Всички хора, които се намираха в залата, паднаха по лице на земята, всички онемяха от страх.

Пръв стана Харламп и веднага погледна към трупа на воеводата: но трупът лежеше изпънат, спокоен, само златистата иконичка се беше килнала малко в ръцете му.

Харламп си отдъхна. Преди това беше сигурен, че сонм 44 44 Събрание, сборище (остар.). — Бел. elemag_an дяволи бяха нахлули в залата, за да отвлекат тялото на княза.

— Словото стана плът! — каза той. — Шведите трябва да са вдигнали с барут кулата и себе си…

Но отвън не долиташе никакъв шум. Изглежда, че войската на Сапеха стоеше в нямо удивление или може би се боеше, че целият замък е миниран и че барутът ще избухва последователно…

— Добавете още дърва в огъня! — каза Харламп на слугите.

И отново стаята пламна от ярка, трепетлива светлина. Наоколо цареше смъртна тишина, само огънят съскаше, само вихърът виеше и все повече сняг нахлуваше през празните прозорци.