Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Към Ченстохова! — викна Рох. — На помощ на пресветата Дева!

— Към Ченстохова! — извикаха всички.

— Да пазим ясногурските съкровища от поганците! — добави Женджан.

— Те се преструват, че вярват в Господ Иисус, за да прикрият своето безчестие, а всъщност — казвал съм го вече — като кучета вият към месеца и в това се състои цялата им вяра.

— И такива ръце се вдигат към ясногурските великолепия!

— Много добре го улучи, когато каза за вярата им, ваша милост — обърна се Володиовски към Заглоба, — защото аз съм чувал как вият към месеца. По-късно разправяха, че това били лютерански псалми, но едно е сигурно, че такива псалми пеят и кучетата.

— Как така! — каза пан Рох. — Само такива синковци ли има между тях?

— Други няма! — каза пан Заглоба с дълбоко убеждение.

— И кралят им ли е като тях?

— Техният крал е по-лош от всички. Той нарочно започна тази война, за да може колкото си иска да поругава истинската вяра по черквите.

При тия думи пан Рох, пийнал вече здравата, стана и каза:

— Щом е така, тогава, както ме виждате тук, ваша милост панове, заклевам се да не ме казват Ковалски, ако в първия бой не се втурна направо срещу шведския крал! Дори да се намира всред най-гъстата група не ще се уплаша! Моята смърт или неговата!… Ето така ще се хвърля на него с копието… Смятайте ме за глупак, ако не направя това!

Пан Рох сви пестник и искаше да удари в масата. Тогава би изпотрошил чашите, стъклениците и масата, но пан Заглоба веднага го хвана за ръката и се обади със следните думи:

— Сядай, Рох, и стой спокойно! И знай, че не ако не направиш това ще те смятаме за глупак, а ще престанем да те смятаме за глупак, ако го сториш. Не разбирам също така как ще можеш с копие да се нахвърляш срещу шведския крал, когато служиш при хусарите.

— Ще си наема хора и ще се запиша в хоронгвата на княз Полубински. Баща ми също ще ми помогне.

— Баща ти Рох ли?

— Разбира се!

— Нека по-напред ти помогне, а сега не разбивай стъклото, защото пръв бих ти разбил главата за това. За какво говорехме, драги мои!… Аха! За Ченстохова… Luctus 40 40 Мъка, скръб (лат.). — Бел.прев. ще ме изяде, ако не отидем навреме да помогнем на светото място… Luctus ще ме изяде, ви казвам! И всичко по вина на тоя предател Радживил и поради съображенията на Сапеха.

— Ти, ваша милост, не говори нищо срещу воеводата! Той е чудесен човек! — обади се малкият рицар.

— Тогава защо прикрива Радживил с двете си поли, когато една би била достатъчна? Близо десет хиляди души най-добра конница и пехота стоят под тая колиба. Скоро по цялата околност ще изближат и саждите в комините, защото вече изядоха всичко, което имаше на огнищата.

— Не е наша работа да съдим съображенията на по-горните началници, а трябва само да слушаме!

— Не е твоя работа, пане Михале, но е моя, защото половината някогашна радживиловска войска ме избра за вожд и сега щях да съм прогонил вече Карл Густав зад десет граници, ако не беше тая нещастна скромност, която ме накара да предам жезъла в ръцете на пан Сапеха. Той нека се откаже от това си бавене и нека гледа да не му отнема това, което му дадох.

— Ти, ваша милост, си такъв решителен само когато се напиеш — каза пан Володиовски.

— Така ли? Е добре, ще видиш! Още днес ще отида всред хоронгвите и ще викна:

„Ваша милост панове! Който желае, нека тръгва с мене за Ченстохова, няма защо тук да си търкаме лактите и коленете в тикочинската вар! Моля, тръгвайте след мене! Който ме избра за вожд, който ми даде властта, който ми вярваше, че каквото сторя, то ще бъде от полза за отечеството и вярата, нека се нареди до мене. Прекрасно нещо е да наказваш предателите, но сто пъти по-прекрасно е да спасяваш от тежкото положение и игото на еретиците пресветата Дева, покровителка на короната и наша майка.“

Тук пан Заглоба, на когото от някое време вече се вдигаше пара от главата, скочи на пейката и започна да крещи, сякаш се намираше пред събрание:

— Ваша милост панове! Който е католик, който е поляк, който съчувства на пресветата Дева, след мене!… На помощ на Ченстохова!

— Тръгвам! — извика Рох Ковалски, като стана. Заглоба погледа другарите си, а като видя удивлението и мълчаливите лица, слезе от пейката и каза:

— Ще науча аз Сапьо на ум и разум!… Да не се казвам Заглоба, ако до утре не откъсна половината войска от Тикочин и не я поведа за Ченстохова!

— За Бога! Опомни се, отче! — каза пан Ян Скшетуски.

— Да не съм Заглоба, ти казвам! — повтори пан Заглоба. А те се уплашиха да не би той наистина да стори това, което можеше. В много хоронгви бяха недоволни от това протакане в Тикочин и хората наистина скърцаха със зъби, като мислеха за Ченстохова. Достатъчно беше да се хвърли искра върху тоя барут, а какво оставаше, ако я хвърли човек толкова популярен и с такъв безграничен рицарски авторитет като Заглоба. Преди всичко по-голямата част от войските на Сапеха се състоеше от новобранци, следователно несвикнали с военната дисциплина и готови за действия на своя глава, и те сигурно биха тръгнали като един човек подир Заглоба, за да отидат на помощ на Ченстохова.