Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Първо, на всекиго се случва да се заяде с някого, exemplum: аз с Радживил; второ, как ще му се заканва, когато веднага взел синовете му под своя грижа и ги гледа така, както баща им не би ги гледал! Златно сърце има той и смятам, че по-скоро нейно величество кралицата иска смъртта на Радживил. Достойна кралица, дума да не става, но и тя е с женски приумици, а пък знай, че когато жена се заяде с тебе, дори да се скриеш в някоя пролука под пода, оттам с игла ще те изчопли.

Пан Володиовски въздъхна при тия думи на Заглоба и отвърна:

— Защо ще се заяжда някоя с мене, когато никога през живота си не съм закачил никаква жена!

— Но си готов, но си готов! Затова, макар да служиш в конницата, така до забрава нападаш тикочинските стени с пехотата, мислиш, че там се намира не само Радживил, но и Билевичувна. Познавам те, сластнико! Не е ли така? Още ли не си я избил от главата си?

— Имаше време, когато я бях напълно избил и сам Кмичиц, ако беше тук, щеше да признае, че постъпих кавалерски, като не пожелах да действам против нейните чувства, а по-скоро се помъчих да забравя своето излагане; но не крия, че ако сега тя е в Тикочин, ако ми даде Бог отново да я спасявам от тежко положение, тогава ще видя в това явната воля на провидението. За Кмичиц няма защо да държа сметка, защото не му дължа нищо, а аз се надявам, че щом той доброволно я е напуснал, тя трябва да го е забравила досега и не ще ми се случи това, което ми се случи някога.

С такъв разговор стигнаха в квартирата си, където намериха двамата Скшетуски, пан Рох Ковалски и пан арендатора от Вонсош.

Във войската не беше тайна защо витебският воевода замина за Тишовце, затова рицарите се радваха, че се създава такъв благороден съюз за защита на отечеството и вярата.

— Друг вятър вече вее в цяла Жечпосполита — каза пан Станислав — и, слава Богу, в очите на шведите.

— От Ченстохова повя той — добави пан Ян. — Вчера дойдоха съобщения, че манастирът се държи още и отблъсква все по-силни нападения… Пресвета майко, не позволявай неприятелят да поругае твоята обител!

Тук пан Женджан въздъхна и каза:

— Това освен че е обида на Бога, но и какви грамадни съкровища ще отидат в неприятелски ръце! Като помисли човек за това, храната не иска да мине през гърлото му.

— Войската просто напира за атака, та мъчно можем да задържим хората — каза пан Михал. — Вчера хоронгвата на Станкевич тръгна без заповед и без стълби, защото казват така: като свършим с тоя предател, ще отидем на помощ на Ченстохова. И щом някой спомене за Ченстохова, веднага всички започват да скърцат със зъби и да се удрят по сабите.

— Пък и защо толкова хоронгви стоим тук, когато и половината биха били достатъчни за Тикочин — каза пан Заглоба. — Това е упорство на пан Сапеха, нищо повече. Не иска да ме слуша, за да покаже, че и без моя съвет може да направи нещо, а то сами виждате как толкова хора обсаждат едно замъче и само си пречат едни на други, понеже няма място за всички.

— Военна опитност говори чрез ваша милост, не може да се отрече! — отговори пан Станислав.

— Аха! Нали? Имам ли глава на врата си?

— Вуйчо има глава на врата си! — извика внезапно пан Рох, напери мустаци и започна да се оглежда по околните, сякаш търсеше оня, който би му възразил.

— Но и пан воеводата има глава — отговори пан Ян Скшетуски — и ако толкова хоронгви стоят тук, то е от страх да не би княз Богуслав да дойде на помощ на братовчеда си.

— Тогава да се изпратят няколко леки хоронгви да опустошават електорска Прусия — каза Заглоба, — да ни се съберат доброволци от простолюдието. Аз сам пръв бих отишъл да опитам пруската бира.

— Зиме бирата не струва нищо, освен ако е греяна — каза пан Михал.

— Тогава дайте вино или водка, или медовина — отговори пан Заглоба.

Другите също изразиха готовност да пийнат, та пан арендаторът от Вонсош се зае с тая работа и скоро на масата се появиха няколко стъкленици. При техния вид сърцата се зарадваха и рицарите започнаха да пият, като непрекъснато вдигаха чаши с различни тостове.

— За гибелта на широкогащниците, та дълго да не ни чоплят тук хляба! — каза пан Заглоба. — Нека си ядат шишарки в Швеция!

— За здравето на техни величества краля и кралицата! — вдигна тост Скшетуски.

— И на тия, които са останали верни на короната! — добави Володиовски.

— Тогава за наше здраве!

— За здравето на вуйчо! — изгърмя пан Рох.

— Да те възнагради Бог! Дръж и излей всичко в гръцмуна си… Заглоба още не е остарял съвсем. Ваша милост панове! Дано по-скоро да прогоним тоя язовец от дупката му, че да тръгнем за Ченстохова!