Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Много ли бяха тия, които възразяваха?

— Милостиви господарю — отговори пан Домашевски, — тая конфедерация беше подписана единодушно по инициатива на техни милости пановете хетмани, пан витебския воевода и пан Чарнецки, а от шляхтата не се противопостави никой, толкова всички са се наострили срещу шведите и с такава обич горят към отечеството и короната.

— При това предварително се уговорихме — добави пан Служевски, — че в случая ще решаваме не сеймът, а pluralitas 37 37 Мнозинството (лат.). — Бел.прев. , така че ничие veto не можеше да разваля работата, а който би се противопоставял, щяхме да го насечем със сабите си. И всички говореха, че трябва да свършим с това liberum veto 38 38 Свободно „не позволявам“ — закон, по силата на който протестът дори само на един депутат може да спре решението на сейма. — Бел.прев. , защото за едного то значи свобода, а за други — робство.

— Златни думи, ваша милост! — каза примасът. — Нека само Жечпосполита да се осъзнае и никой неприятел няма да ни уплаши.

— А къде е витебският воевода? — попита кралят.

— Още същата нощ след подписването на акта замина за Тикочин, при войската си, където държи в обсада княза вилненски воевода, предателя. Но досега трябва вече да го е хванал жив или мъртъв.

— Толкова ли сигурен беше, че ще го хване?

— Толкова сигурен, колкото че след деня ще настъпи нощ. Всички, дори най-верните му слуги, вече са напуснали предателя. Там още се отбраняват шепа шведи, но незначителен брой, а подкрепления не могат да дойдат отникъде. В Тишовце пан Сапеха казваше следното: „Щях да закъснея с един ден, защото до вечерта бих свършил с Радживил!… Но това тук е по-бърза работа от Радживил, него могат да хванат и без мене, стига само една хоронгва.“

— Слава Богу! — каза кралят. — А къде е пан Чарнецки?

— Толкова много шляхтичи, и то най-лични рицари, се изсипаха при него, че за един ден той застана начело на отлична хоронгва. И веднага тръгна срещу шведите, но къде е сега, това не знаем.

— А техни милости пановете хетмани?

— Техни милости пановете хетмани чакат с нетърпение заповедите на ваше кралско величество, а двамата се съвещават върху бъдещата война и заедно с калужския староста се местят в Замошч; в това време всеки ден при тях валят полкове като сняг.

— Нима всички зарязват шведите?

— Точно така, милостиви господарю! При техни милости хетманите бяха и делегати от войската на пан Конецполски, който се намира при особата на Карл Густав. И те били готови вече да се върнат при законния владетел, при все че Карл не пести обещанията и ласките си към тях. Те казваха, че макар да не могат веднага recedere 39 39 Да се оттеглят, да напуснат (лат.). — Бел.прев. , все пак ще сторят това при пръв удобен случай, защото вече са им омръзнали и пиршествата, и неговите ласки, и намигванията, и ръкоплясканията. Едва вече могат да издържат.

— Навсякъде опомняне, отвсякъде добри вести — каза кралят. — Слава на пресветата Дева!… Това е най-щастливият ден в моя живот, а втори такъв ще настъпи навярно тогава, когато и последният неприятелски войник напусне границите на Жечпосполита.

При тия думи Домашевски се удари по сабята.

— Не дай боже да стане това! — каза той.

— Как така? — попита кралят слисан.

— И последният широкогащник да напусне със собствените крака границите на Жечпосполита ли? И дума да не става, милостиви господарю! А защо ни са тия саби отстрани?

— Пала ви палила! — каза владетелят развеселен. — Това се нарича дързост!

Но пан Служевски, в желанието си да не остане по-назад от пан Домашевски, извика:

— Кълна се, че тук няма съгласие между нас и пръв ще кажа veto. Ние не ще се задоволим с тяхното напускане на страната, а ще тръгнем подир тях!

Примасът започна да клати глава и да се смее добродушно:

— Ех! Яхнала шляхтата коня и кара ли, кара! Да ви благослови Бог, но по-полека, по-полека! Неприятелят е още на наша територия!

— Няма да бъде за дълго! — възкликнаха двамата конфедерата.

— Духът се е променил и щастието ще се промени — каза епископ Гембицки с немощен глас.

— Вино! — извика кралят. — Да се чукна с конфедератите за тая промяна.

Донесоха вино, но заедно със слугите, които го внесоха, влезе и старшият кралски камердинер и каза:

— Милостиви господарю, пристигнал е пан Кшищопорски от Ченстохова и желае незабавно да се поклони на ваше кралско величество.

— Дай го тук веднага! — извика кралят.

След малко влезе висок слаб шляхтич, който гледаше изпод вежди като козел. Той се поклони най-напред доземи пред владетеля, а после доста гордо на другите и каза: