Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Сега обилни сълзи бликнаха от очите на юнака и той чак се унесе в плач, а кралят, добродушен баща, хвана главата му, започна да го целува по челото и да го утешава:

— Анджей! Ти си ми мил като роден син… Какво ти казах преди малко? Че си сгрешил в заслепление, но малко ли хора грешат умишлено?… От сърце ти прощавам всичко, понеже вече си заличил вината си. Успокой се, Анджей! Не един с удоволствие би се гордял с такива заслуги като твоите… Кълна се в Бога! И аз прощавам, и отечеството прощава, и пак ще ти останем длъжни! Престани да се вайкаш.

— Да даде Бог всичко добро на ваше кралско величество за това съчувствие! — каза рицарят със сълзи на очи. — Та нали аз, милостиви господарю, и без това ще трябва да изкупя на оня свят клетвата си пред Радживил; наистина не знаех за какво се заклевам, но клетвата си е клетва.

— Бог няма да те осъди за нея — отговори кралят, — защото тогава навярно би трябвало да прати в пъкъла половината Жечпосполита, а именно всички ония, които нарушиха клетвата си пред нас.

— И аз мисля, милостиви кралю, че няма да отида в пъкъла, понеже и свещеник Кордецки ми гарантираше това, но не беше сигурен дали ще се отърва и от чистилището. Тежко нещо е да се пържиш сто години… Но нека бъде и така! Човек може много да понесе, когато има надежда за спасение, а при това и молитвите могат да постигнат нещо и да съкратят мъките.

— Ти само не се безпокой! — каза Ян Казимеж. — Аз ще издействам от самия нунций той да отслужи литургия за твое здраве… При такова застъпничество не ще ти се случи нищо лошо… Имай доверие в Божието милосърдие!

Кмичиц се усмихна вече през сълзи.

— Дано даде Бог още — каза той — да ми се върнат силите, тогава на не един швед ще извадя душата, а с това не само ще имам заслуги на небето, но ще се поправи и репутацията ми на земята.

— Бъди спокоен и никак не се тревожи за земната си слава. Моя ще бъде грижата да придобиеш това, което ти се пада. Ще дойдат по-спокойни времена и лично аз ще обявя публично твоите заслуги, които вече не са малки, а положително ще станат още по-големи. И ако даде Бог, ще заповядам тоя въпрос да бъде повдигнат пред сейма, та да се възстанови честното ти име.

— Защото, милостиви господарю и татко, щом малко се умири, па и преди това, съдилищата ще почнат да ме преследват, а от това и авторитетът на ваше кралско величество не ще е в състояние да ме запази. Но това е по-маловажно!… Аз не ще им се дам, докато дишам и държа сабя в ръка… Грижата ми е само за момичето. Оленка й е името, милостиви господарю! О, много време не съм я виждал! Ох, много нещо изстрадах без нея и заради нея и макар че понякога човек иска да я избие от сърцето си и се бори с чувствата си като с мечка, нищо не излиза от това, че то е такова, та не пуска!

Ян Казимеж се засмя весело и добродушно.

— Какво мога да ти помогна аз в това, горкия ми?

— Кой може да помогне, ако не ваше кралско величество? Тя е непоколебима кралска привърженица и никога не ще ми прости моите кейдански провинения, освен ако ваше кралско величество се застъпи лично за мене и ми даде свидетелство, че съм се променил и съм се върнал да служа на негово величество и отечеството без принуда, без да бъда привлечен с някакви награди, а по своя собствена воля и разкаяние.

— Щом става дума за това, тогава и аз ще ходатайствам, а ако тя е такава кралска привърженица, както казваш, тогава и ходатайството ми трябва да даде резултат. Стига само момичето да е свободно и да не му се е случило нещо, както бива често във военно време…

— Ангелите ще я запазят!

— Защото тя и заслужава. А за да не те преследват съдилищата, ще постъпиш така: сега ще почнем усилено да мобилизираме; щом, както казваш, върху тебе тежи лишаване от чест, аз не мога да ти дам заповедно писмо на името на Кмичиц, но ще ти го дам на името Бабинич; ще мобилизираш и ти, а това ще е от полза за отечеството, защото се вижда, че си темпераментен и опитен войник. Ще тръгнеш на бой под командването на киевския кастелан; под негово командване е най-лесно човек да умре, но има и най-много възможности да спечели слава. А ако се случи така, ще почнеш да нападаш шведите и на своя глава, както си нападал Ховански. Твоето поправяне и добри постъпки са започнали с това, че си се нарекъл Бабинич… Продължавай да се наричаш така, тогава и съдилищата ще те оставят на мира… А когато засветиш като слънце, когато в цяла Жечпосполита се заговори за твоите заслуги, тогава нека хората узнаят кой е този прочут рицар. Тогава мнозина ще се срамуват да привлекат под съд такъв велик рицар… През това време други ще умрат, с трети ще се предобриш… И много документи ще се изпогубят, а пък аз ти обещавам още веднъж, че ще издигна до небето твоите заслуги и ще те представя на сейма за награда, защото в моите очи вече заслужаваш това.