Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Милостиви господарю!… С какво заслужих аз такова благоволение?

— Заслужил си го повече, отколкото мнозина, които смятат, че имат право на него. Хайде, хайде! Не се тревожи, мили роялисте, защото аз съм уверен, че няма да загубиш и роялистката си, и ако Бог даде, скоро ще ми увеличите привържениците с още роялисти…

Кмичиц, макар и болен, скочи внезапно от леглото и се просна пред краката на краля.

— За Бога, какво правиш? — извика кралят. — Ще ти изтече кръвта! Анджей!… Има ли някой тук!

Втурна се лично маршалът, който отдавна вече търсеше краля из замъка.

— Свети Георги, патроне мой, какво виждам?! — викна той, като видя краля да вдига със собствените си ръце пан Кмичиц.

— Това е пан Бабинич, моят най-скъп войник и най-верен слуга, който вчера ми спаси живота — каза кралят. — Помогнете, пан маршале, да го вдигнем на леглото…

От Любовля кралят тръгна за Дукля, Кросно, Ланцут и Лвов, придружен от коронния маршал, много епископи, сановници и сенатори, заедно с придворните хоронгви и въоръжените групи на разните шляхтичи. И както голямата река, която тече през една страна, прибира в себе си всички по-малки води, така и към кралската свита непрекъснато се присъединяваха нови групи. Прииждаха панове и въоръжени шляхтичи, войници поотделно или на групи, цели тълпи въоръжени селяни, които бяха много настървени срещу шведите.

Движението ставаше вече всеобщо и в него започваха да въвеждат военен ред. Появиха се страшни манифести, издадени в Сонч: един от Константи Любомирски, маршал на рицарското събрание; друг от Ян Велополски, войницки кастелан; и двамата призоваваха шляхтата от Краковското воеводство да навлезе във всеобщото опълчение. Знаеше се вече около кого ще се събират; а тия, които не се явят, се заплашваха с наказание според закона. Един кралски манифест допълни тия две възвания и вдигна на крак дори най-ленивите.

Но нямаше нужда от заплахи, понеже всички съсловия бяха обзети от необикновено въодушевление. Яхваха конете дори старци и деца. Жените даваха скъпоценностите си, премените си; някои сами искаха да участват в боя.

В ковачниците циганите денонощно удряха с чуковете и ковяха оръжие от невинните земеделски сечива. Селата и градовете опустяха, понеже мъжете тръгнаха на война. От високите до небесата планини денем и нощем на тумби, на тумби се изсипваше диво население. Силите на краля растяха непрекъснато.

За да го посрещнат при пътуването му, излизаха духовници с кръстове и хоругви, еврейски общини начело с равините си; походът му приличаше на безкраен триумф. Отвсякъде долитаха най-хубави вести, сякаш ги донасяше вятърът.

Не само в тази част на страната, която не беше засегната от нашествието на неприятеля, се вдигаха на оръжие. Навсякъде, в най-отдалечените земи и околии, по градове, села, поселища, недостъпни горски дебри страхотната война на мъст и реванш надигаше пламенна глава. Колкото по-ниско беше паднал народът по-рано, толкова по-високо издигаше сега глава, прераждаше се, променяше духа си — и в своя унес не се колебаеше да разчопля дори собствените си засъхнали рани, за да очисти кръвта си от отровните сокове.

Говореше се вече, и то все по-високо, за мощен съюз между шляхтата и войската, начело на който щели да застанат старият велик хетман Ревера Потоцки, полевият Лянцкоронски, украински воевода, Стефан Чарнецки, киевски кастелан, Павел Сапеха, витебски воевода, княз Михал Радживил, литовски крайчи, богат господар, който искаше да изтрие позора, навлечен от Януш върху рода им, Кшищоф Тишкевич, черниговски воевода, и много други сенатори и земски чиновници, военни и шляхта.

Всеки ден хвърчаха писма между тия панове и пан коронния маршал, който не желаеше да се създава такъв славен съюз без него. Все по-сигурни вести прииждаха, докато най-сетне се разнесе вече съвсем положителната вест, че хетманите, а заедно с тях и войската са напуснали шведа и е създадена тишовецката конфедерация за защита на короната и отечеството.

Кралят също от по-рано знаеше за нея, защото двамата с кралицата, макар и отдалече, бяха доста поработили чрез пратеници и писма за нейното сключване; но като не можеше да вземе лично участие в нея, сега нетърпеливо очакваше да получи съдържанието й. И наистина, преди да стигне в Лвов, при него дойдоха пан Служевски и пан Домашевски от Домашевица, луковски съдия, които му донесоха уверенията в служба и вярност от страна на конфедератите, както и акта на съюза, за да го одобри.