Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Слава на Господа-Бога Иисуса Христа!

— На веки веков! — отговори кралят. — Какво ново?

— Страшен студ, милостиви господарю, чак клепачите замръзват върху бузите!

— За Бога! За шведите говори, ваша милост, не за студа! — извика Ян Казимеж.

— Та какво ще приказвам за тях, милостиви господарю, като ги няма при Ченстохова! — отговори пан Кшищопорски доста шеговито.

— И до нас стигнаха тия вести — отвърна кралят зарадван, — но само от приказки на хората, а вие навярно идвате от самия манастир… Очевидец и защитник?

— Точно така, милостиви господарю, участник в отбраната и очевидец на чудесата на пресветата Дева…

— Това не е краят на нейното благоволение! — каза кралят и издигна очи към небето. — Дано да сме заслужили за още…

— Много нещо съм видял в живота си — отговори Кшищопорски, — но такива очевидни чудеса не съм виждал; за тях по-подробно пише свещеник Кордецки в това писмо до ваше кралско величество.

Ян Казимеж грабна бързо писмото, което му подаваше Кшищопорски, и го зачете. Навремени прекъсваше четенето и почваше да се моли, после отново се връщаше към писмото. Лицето му сияеше от радостни чувства; накрай отново вдигна очи към Кшищопорски.

— Свещеник Кордецки ми пише — каза той, — че сте загубили голям рицар, някой си Бабинич, който пръснал с барут най-голямото шведско оръдие?

— Той се пожертва за всички, милостиви господарю! Но има и такива, които казваха, че бил жив, и какво ли още не говореха; понеже не сме сигурни, не сме престанали да го оплакваме, защото, ако не беше неговият рицарски подвиг, трудно щяхме да удържим…

— Щом е така престанете да го оплаквате: пан Бабинич е жив и е при нас. Той пръв ни съобщи, че шведите възнамеряват да вдигнат обсадата, понеже не могат да направят нищо срещу Божията сила… А после и на нас оказа значителни услуги, та сами не знаем как да го възнаградим.

— О, тогава свещеник Кордецки ще се зарадва! — извика шляхтичът радостно. — Но щом Бабинич е жив, значи, че го закриля особеното благоволение на пресветата Дева… Свещеник Кордецки ще се зарадва! Баща не може да обича така сина си, както той него! А позволете и на мене, ваше кралско величество, да поздравя пан Бабинич, защото в цяла Жечпосполита няма втори юначага като него!

Но кралят се зачете отново и след малко викна:

— Какво чувам! Значи след вдигане на обсадата втори път са опитали да нахлуят в манастира?

— Мюлер се оттегли и вече не се показа, само Вжешчович отново се яви неочаквано под стените, явно с надежда, че ще намери портите отворени. И ги намери, но селяните се хвърлиха толкова ожесточено върху войската му, та веднага срамно обърна гръб. Откак свят светува не се е случвало простолюдието да се бие така храбро на открито поле. А после пристигна пан Пьотр Чарнецки с пан Кулеша и го разбиха напълно.

Кралят се обърна към сенаторите:

— Гледайте, ваши благоволения, как нищожни орачи се надигат в защита на отечеството и светата ни вяра.

— Вярно е, че се надигат, милостиви господарю! — извика Кшищопорски. — Цели села около Ченстохова са пусти, защото селяните са излезли на бой с косите. Навсякъде жестока война; шведите са принудени да се движат на големи групи, че уловят ли селяните някого, така го дерат с кремък, та му е по-добре веднага да отиде в пъкъла. Пък и кой сега в Жечпосполита не грабва оръжие! Не трябваше тия кучета да обсаждат Ченстохова… Оттогава не могат да се заседят в тая земя!

— Оттогава в тая земя не ще понасят гнет ония, които се противопоставят с цената на собствената си кръв — отговори внушително кралят. — Да ми помага Бог и светият кръст!

— Амин! — добави примасът.

В това време Кшищопорски се удари с ръка по челото:

— Студът ми е побъркал ума, милостиви господарю — каза той, — та забравих да съобщя, че тоя синковец, познанският воевода, бил умрял внезапно.

Изведнъж пан Кшищопорски се позасрами малко, като си даде сметка, че беше нарекъл пред краля и големците „тоя синковец“ един такъв голям сенатор, та добави смутено:

— Исках да засегна не благородния сан, а предателя.

Но никой не забеляза това, защото всички гледаха краля, а той каза:

— Още отдавна, още докато пан Опалински беше жив, ние определихме за Познанското воеводство пан Ян Лешчински. Нека да заема достойно тоя пост… Виждам, че Божият съд е вече започнал за тия, които докараха отечеството до упадък, защото може би в тоя момент и князът вилненски воевода дава сметка пред върховния съдия за делата си… После се обърна към епископите и сенаторите: