Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Оленка се облегна на ръба на вратата и отпусна безсилно ръце върху роклята си; но когато той беше вече близо, когато тя погледна в лицето тоя гробник, който след толкова години разлъка се приближаваше като възкръсналия Лазар, без капка кръв на лицето, тогава ридание отново разкъса гърдите й. А той от слабост, от щастие, от смущение сам не знаеше какво да каже и като се качваше на трема, само повтаряше с прекъсван глас:

— Е, какво, Оленка, е, какво?

А тя се свлече изведнъж до коленете му.

— Анджей! Раните ти не съм достойна да целувам!

Но в тоя миг изчерпаните сили на рицаря се възвърнаха, та той я грабна от земята като перце и я притисна до гърдите си.

Един огромен възглас, от който стените на къщите затрепераха, а последните листенца по дърветата изпопадаха, заглуши всички уши. Лауданците започнаха да гърмят с пушките си, шапки хвърчеха нагоре, наоколо се виждаха само възбудени от радост лица, пламнали очи и отворени уста, които крещяха:

— Vivat Кмичиц! Vivat Билевичувна! Vivat младата двойка!

— Vivat двете двойки! — гърмеше Заглоба.

Но гласът му се губеше в общата буря.

Водокти сякаш се превърна в стан. През целия ден по заповед на мечника колеха овни и волове, изкопаваха от земята бъчви с медовина и бира. Вечерта всички седнаха на пир, старшите и по-знатните в стаите, по-младите в помещенията за прислугата, простолюдието също се веселеше край огнища на двора.

Чашите на главната маса се вдигаха непрекъснато в чест на двете щастливи двойки, а когато настроението достигна най-високата си точка, пан Заглоба вдигна и следната наздравица:

— Към тебе се обръщам, благородни пан Анджей, и към тебе, стари другарю, пан Михале! Не е достатъчно да излагаш гърдите си, да проливаш кръвта си, да сечеш неприятелите! Не е свършена вашата работа, защото, когато толкова хора паднаха в тая страшна война, вие ще трябва сега да създадете нови граждани, нови защитници на тая мила Жечпосполита, за което, вярвам, няма да ви липсва нито мъжество, нито желание! Ваша милост панове! В чест на тия бъдещи поколения! Нека Бог ги благослови и им позволи да запазят това наследство, което ще им оставим, възстановено с нашия труд, нашата пот и нашата кръв. А когато дойдат тежки времена, да си спомнят за нас и да не се отчайват никога, като имат предвид, че няма такива изпитания, от които да не може да се излезе viribus unitis 199 199 С общи усилия (лат.). — Бел.прев. и с Божия помощ.

Скоро след сватбата пан Анджей тръгна на нова война, която избухна откъм изток. Но светкавичната победа на Чарнецки и Сапеха над Ховански и Долгорукий, а на коронните хетмани над Шеремет я завършиха бързо. Тогава Кмичиц се върна покрит с нова слава и се засели за постоянно във Водокти. Оршанското хоронжество пое след него братовчед му Якуб, който по-късно влезе в злополучната военна конфедерация, а пан Анджей си остана с душа и сърце при краля и награден с упитското староство, живя дълго при образцов сговор и обич с лауданците, заобиколен от всеобща почит. Неблагоразположените към него (та кой ли няма такива) наистина казваха, че бил слушал прекалено много жена си за всичко, но той не се срамуваше от това, напротив, сам признаваше, че винаги се съветва с нея по всеки по-важен въпрос.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/5203

Издание:

Хенрик Сенкевич. Потоп. Част втора

Полска, трето издание

Преводач: Димитър Икономов

Редактор: Мирослава Бенковска

Коректор: Галина Даскалова

Художник: Виктор Паунов

Технически редактор: Стефка Иванова

На корицата — фрагмент от картина „Битката при Орша“ (1514), приписвана на художника Ханс Крел (ок. 1530)

Книгоиздателска къща „Труд“, 2001 г.

ISBN: 954-528-237-1

Лаертиадес, тоест син на Лаерт: Одисей. — Бел.прев.

Крайно досаден, опасен (лат.). — Бел.прев.

Тебе Бога хвалим (лат.). — Бел.прев.

Изгнаници, емигранти (лат.). — Бел.прев.

Постоянство (лат.). — Бел.прев.

И така нататък (лат.). — Бел.прев.

Шествие за забава от няколко шейни и музика, което посещава съседските имения. — Бел.прев.

Отче наш (лат.). — Бел.прев.

Дори светът да се събаря, развалините ще закрият безстрашния (лат.). — Бел.прев.

По баща майка ми е (лат.). — Бел.прев.

Паметта е непостоянна (лат.). — Бел.прев.