Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Много жени напразно търсят мъжете си, много старци напразно се взират за синовете си, затова плачът се засилва, тъй като и тия, които намират своите, плачат от радост. По цялата черква се носи ридание; от време на време някой глас ще извика любимо име и ще млъкне, а те стоят озарени от славата, подпрени на мечовете си, но и по техните строги лица се стичат сълзи върху грамадните им мустаци.

Внезапно звънчето, дръпнато при вратата на закристията, утиши плачовете и глъчката. Всички коленичиха, излезе свещеникът със светото причастие, а след него пан Володиовски и пан Заглоба, облечени със стихари, и литургията започна.

Но свещеникът беше също така развълнуван и когато за пръв път се обърна към народа с думите: Dominus vobiscum! 190 190 Господ да е с вас! (лат.). — Бел.прев. — гласът му трепереше; а когато се стигна до евангелието и всички саби се извадиха изведнъж в знак, че Лауда е винаги готова да защитава вярата и в черквата стана чак светло от стоманата, той едва можа да прочете евангелието.

След това при всеобщо въодушевление бяха изпети супликациите 191 191 Молитвени песни при война или бедствия (лат.). — Бел.прев. и литургията свърши, но свещеникът, след като прибра светите тайнства в дарохранителницата, вече след последното евангелие даде знак на богомолците, че иска да каже нещо.

Зацари тишина; а той най-напред поздрави със сърдечни думи завърналите се войници, после съобщи, че ще бъде прочетено кралско послание, донесено от полковника на лауданската хоронгва.

Тогава стана още по-тихо и след малко от олтара се разнесе глас по цялата черква:

„Ние, Ян Казимеж, крал полски, велик княз литовски, мазовецки, пруски и така нататък, и така нататък, и така нататък. В името на Отца и Сина и Светия Дух, амин.

Както злите хора ще получат наказание за лошите си действия против короната и отечеството още през тоя живот, преди да се изправят пред небесния съд, така също правилно е и добродетелта да не остава без награда, която ще трябва да придава на самата добродетел блясъка на славата, а потомствата да насърчава към подражаване на тия добродетелни примери.

Затова правим достояние на цялото рицарско съсловие, а именно на военните и светски лица, които заемат служба cuiusvis dignitatis et praeeminentiae 192 192 От каквото и да е достойнство и ранг (лат.). — Бел.прев. , както и на всички жители на Великото литовско княжество и на нашето Жмуджко староство, че каквито и gravamina 193 193 Обвинения (лат.). — Бел.прев. да тежат върху много милия нам пан Анджей Кмичиц, оршански хоронжи, те трябва да се заличат от човешката памет и с нищо да не намаляват coram 194 194 Поради (лат.). — Бел.прев. следните негови заслуги.“

Тук свещеникът прекъсна четенето и погледна към седалката, на която седеше пан Анджей, а той стана за малко и веднага седна отново, като подпря на облегалото отслабналата си глава и притвори клепачи, сякаш загуби съзнание.

А всички очи се обърнаха към него, всички уста започнаха да шепнат:

— Пан Кмичиц! Кмичиц! Кмичиц!… Там, при Билевичи!

Но свещеникът махна с ръка и продължи да чете по-нататък всред пълно мълчание:

„Оршанският хоронжи, макар в началото на тая шведска инкурсия 195 195 Нападение, нахлуване (лат.). — Бел.прев. да бе застанал на страната на княза воевода, беше сторил това не за някаква лична корист, а от най-добри намерения към отечеството, заблуден от увещанията на същия княз, че тоя именно път, а не оня, по който крачеше самият княз, е път salutis Reipuplicae 196 196 За спасение на Жечпосполита (лат.). — Бел.прев. .

Но когато бил при княз Богуслав, който го е смятал за продажник и му открил всичките враждебни замисли срещу отечеството, споменатият оршански хоронжи не само че не е обещал да вдигне ръка срещу нашата особа, но с оръжие в ръка е отвлякъл самия княз, за да отмъсти за нас и за угнетеното ни отечество…“

— Боже, бъди милостив към мене, грешната! — извика женски глас току до самия пан Анджей, а в черквата отново се вдигна глъчка от удивление.

Свещеникът четеше по-нататък:

„Прострелян от същия този княз и току-що оздравял, той тръгнал за Ченстохова и там пазил със собствената си гръд пресветата обител, като по тоя начин давал пример за издръжливост и храброст; там също с риск на здравето и живота си пръснал с барут най-голямото стенобойно оръдие; при тоя си рискован подвиг бил хванат, осъден на смърт от жестокия неприятел, а преди това горен жив на огън…“

Сега вече тук-таме из черквата се чу женски плач, а Оленка се тресеше цяла като при силен пристъп на треска.