Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Нека аз да понеса изкуплението. Накажи ме, Боже, не според тежката ми вина, но според твоето милосърдие… защото да подпиша смъртната присъда на тоя гълъб…

И Кмичиц закри очите си.

— Спасете ме, ангели! Никога! Никога!

— То е вече свършено! — каза Володиовски.

При тия му думи пан Анджей извади книжа от пазвата си.

— Гледай, Михале! Ето какво получих. Това е заповед до Сакович, а това до всички радживиловски офицери и шведски коменданти… Заповядали му да подпише, при все че едва движел ръката си… Князът крайчи сам се погрижил… Ето нейната свобода, нейната безопасност! Кълна се в Бога, всеки ден през цялата година ще лежа ничком, с камшици ще заповядам да ме бият, нова черква ще построя, но не ще пожертвам живота й! Нямам римска душа… така е! Не съм Катон като пан Скшетуски… така е! Но няма да я пожертвам! Не, дявол да го вземе! И нека в края на краищата да ме пекат на ръжен в пъкъла…

Кмичиц не довърши, защото пан Володиовски скочи и запуши устата му с ръка, като викна с пронизителен глас:

— Не богохулствай! Ще навлечеш Божието отмъщение върху нея! Бий си гърдите! Силно, силно!

И Кмичиц започна да се удря в гърдите:

— Меа culpa! Меа culpa! Меа maxima culpa!

Най-сетне бедният войник ревна със силен плач, защото вече сам не знаеше какво да прави.

Володиовски го остави да се наплаче на воля, а после, когато се успокои, го попита:

— А сега какво ще предприемеш?

— Ще тръгна с отряда, където са ме пратили, чак към Бирже! Нека само хората и конете си отдъхнат. По пътя колкото мога да проливам еретическа кръв за Божията слава, ще пролея.

— И ще имаш заслуга. Не губи замах, Анджей. Бог е милостив!

— Ще вървя направо като по ожъната нива. Сега цяла Прусия е открита и сигурно само тук-таме ще напипам някакви малки гарнизони.

Пан Михал въздъхна:

— Ех, и аз бих дошъл с тебе, и то с такава готовност, с каквато бих тръгнал за рая! Но ще трябва да командвам хоронгвата си. Ти си щастлив, че водиш доброволци… Анджей! Слушай, брате!… А като намериш и двете… погрижи се и за другата, да не й бъде зле… Един Бог знае, може тя да ми е писана…

Като каза това, малкият рицар се хвърли в прегръдките на пан Кмичиц.

Под покровителството на Браун Оленка и Ануша се измъкнаха от Тауроги и стигнаха благополучно при четата на пан мечника, който по това време се намираше край Олша, значи не много далече от Тауроги.

Когато видя двете девойки здрави и читави, старият шляхтич отначало не можеше да повярва на собствените си очи, после се разплака от радост, а след това го обзе толкова войнствено въодушевление, че за него вече нямаше никакви опасности. Нека не само Богуслав, но дори самият шведски крал да настъпи заедно с цялата си сила, пан мечникът беше готов да брани своите момичета пред всякакъв неприятел.

— По-скоро ще загина — казваше той, — отколкото косъм да падне от главите ви. Аз не съм вече оня човек, когото вие познавахте в Тауроги, и мисля, че шведите дълго ще помнят Гирляколе, Яшвойне и тия удари, които им нанесох при самото Рошене. Наистина изменникът Сакович ни нападна неочаквано и ни разпръсна, но ето че отново имам неколкостотин саби на свое разположение.

Пан мечникът не преувеличаваше особено много, защото действително човек мъчно можеше да познае в негово лице падналия духом пленник в Тауроги. Той имаше сега съвсем друго настроение; енергията му се беше съживила; на полето, на коня се беше намерил в стихията си и като добър войник наистина вече няколко пъти удари здраво шведите. А понеже имаше голямо влияние в областта, шляхтата и простолюдието с готовност се събираше около него, пък и от по-далечните околии от време на време някой от Билевичи току довеждаше по десетина или по няколко десетки конници.

Четата на мечника се състоеше от триста души селска пехота и около петстотин конници. В пехотата рядко някой имаше пушка, повечето бяха въоръжени с коси и вили; конницата беше сбор от по-заможна шляхта, която със слугите си бе хванала гората, и от по-бедна — от шляхтишките села. Нейното въоръжение беше по-добро, отколкото на пехотата, но много разнообразно. Мнозина вместо копия бяха нарамили прътове за хмел; други носеха богато семейно оръжие, но често пъти от миналия век; конете от най-различна раса и качество не бяха пригодни за движение в редици.

С такава войска мечникът можеше да препречва пътя на шведски патрули, можеше да избива дори по-големи конни отряди, можеше да прочиства горите и селата от разбойници, чиито многобройни шайки, съставени от шведски бегълци, пруски и местни нехранимайковци, се занимаваха с грабежи, но не можеше да атакува никакъв град.