Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Да го отнемем от татарите! Нека го съди Жечпосполита, но да не дадем на поганците да изтезават благородническа кръв!

— Да го отнемем от татарите! — повтори князът. — Ще намерим заложник, а откупът ще плати той сам! Пане Войнилович, я прати твоите хора да го вземат насила, ако не може другояче.

— Аз се предлагам за заложник при татарите! — извика пан Гноински.

А Володиовски се приближи до Кмичиц и каза:

— Анджей, каква я забърка ти! Той ще отърве кожата от всички тия трудности!

Тогава Кмичиц скочи като ранена дива котка, и викна:

— Извинявай, ваше княжеско височество! Той е мой пленник! Аз му подарих живота, но при известни условия, за които той ми се закле пред своето еретическо евангелие, и нека пукна, ако излезе от ръцете, в които съм го предал, преди да изпълни всичко!

След тия думи пришпори коня, препречи пътя и вродената му избухливост вече започна да го овладява, защото лицето му се сви, ноздрите се издуха, а от очите му почнаха да изскачат светкавици.

А в това време пан Войнилович го натисна с коня си.

— Настрана, пане Бабинич! — викна той.

— Настрана, пане Войнилович! — изкрещя пан Анджей и с дръжката на сабята си удари коня на Войнилович с такава страшна сила, че жребецът се олюля на краката си, сякаш ударен от куршум, и заби ноздри в земята.

Тогава между рицарите избухна страшна врява, та пан Гошевски излезе напред и каза:

— Мълчете, ваши милости! Ваше княжеско височество, по силата на моята хетманска власт заявявам, че пан Бабинич има право над пленника и че който иска да го изтръгне от татарските ръце, трябва да даде гаранция на неговия победител!

Княз Михал овладя възбудата си, успокои се и каза, като се обърна към пан Анджей:

— Кажи, ваша милост, какво искаш?

— Да изпълни условията, преди да бъде освободен.

— Ще ги изпълни, като се освободи.

— Дума да не става! Не му вярвам!

— Тогава аз се заклевам заради него в пресветата майка, която признавам, и давам честна рицарска дума, че всичко ще бъде изпълнено. В противен случай можеш да предявиш претенции за моята чест и имот.

— Това ми стига! — каза Кмичиц. — Нека пан Гноински отиде за заложник, защото иначе татарите ще се противопоставят. Аз се задоволявам с честната дума.

— Благодаря ти, пане рицарю! — отговори князът крайчи. — Не се страхувай също, че той ще получи веднага свободата си, защото аз ще го предам по закон на пан хетмана и той ще остане пленник до кралската присъда.

— Така ще бъде! — каза хетманът.

И като заповяда на Войнилович да вземе друг кон, защото оня вече едва трепереше, изпрати го за княза заедно с пан Гноински.

Но работата не се свърши много лесно. Пленникът трябваше да се вземе със сила, защото самият Хасун бей оказа страшна съпротива и можа да се успокои едва от присъствието на пан Гноински и уговорения откуп от сто хиляди талера.

Вечерта княз Богуслав вече се намираше в шатрите на пан Гошевски. Там го превързаха грижливо, двама лекари не го напускаха нито за миг и двамата гарантираха за здравето му, защото раната, нанесена само с върха на сабята, не беше особено тежка.

Пан Володиовски не можеше да прости на Кмичиц, че е подарил живота на княза, и от мъка го избягваше през целия ден, едва вечерта пан Анджей сам отиде в шатъра му.

— Не те ли е страх от Бога! — викна малкият рицар, като го видя. — От всеки друг бих очаквал това, но не от тебе: да пуснеш жив тоя изменник!…

— Чуй ме, Михале, преди да ме укоряваш — отговори Кмичиц мрачно. — Той беше вече под крака ми и аз държах острието на сабята си на гърлото му, но тогава знаеш ли какво ми каза тоя предател?… Че били издадени заповеди Оленка да бъде убита в Тауроги, ако той загине… Какво трябваше да направя клетият аз? Откупих живота й срещу неговия живот… Какво можех да направя?… В името на Христа… Какво можех да направя?

И пан Анджей започна да си скубе косата и от възбуда тропаше с крака, а пан Володиовски се замисли за малко, после каза:

— Разбирам твоето отчаяние… но все пак… ти, виждаш ли, си пуснал изменника на отечеството, който в бъдеще може да навлече тежки неприятности на Жечпосполита… Няма какво, Анджей! Днес ти оказа страхотни заслуги, но в края на краищата пожертва обществения интерес за личните си работи.

— А ти, ти самият какво би направил, ако ти кажеха, че на гърлото на панна Анна Борзобогата държат нож?…

Володиовски започна да мърда силно мустачки.

— Аз не се соча за пример. Хм! Какво бих направил?… Но Скшетуски, който има римска душа, не би го оставил жив, а съм и уверен, че Бог не би позволил заради това да се пролее невинна кръв.