Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Бродът беше все по-близо: така минаха един хвърлей, после още половин и явно беше, че татарските коне напрягаха вече последни сили, защото разстоянието между тях и райтарите почна бързо да намалява.

След няколко минути първите райтарски редове вече започнаха да секат с мечовете си ония татари, които бягаха най-отзад; бродът беше почти до тях, изглеждаше, че още няколко скока и конете ще стигнат до него.

Внезапно стана нещо чудно.

Когато чамбулът стигна до брода, отново се разнесе пронизително изсвирване на свирки, крилата на чамбула и целият отряд, вместо да се втурне в реката, за да търси спасение на другия бряг, раздели се на две групи и с бързината на лястовици се спусна наляво и надясно покрай коритото й.

Но тежките полкове, които летяха подире им и чиито коне се бяха засилили до крайна степен, връхлетяха със същата сила в брода и едва във водата ездачите започнаха да възпират развилнелите се жребци.

Артилерията, която досега обсипваше чакъла с дъжд от желязо, внезапно замлъкна, за да не избива своите.

Но тъкмо тоя момент хетман Гошевски очакваше като спасение.

И райтарите още почти не бяха докоснали водата, когато страшната кралска хоронгва на Войнилович тръгна към тях като ураган, след нея лауданската, след нея Корсаковата, подир тях двете хетмански, след тях доброволческата, след нея бронираната на княза крайчи Михал Радживил.

Страшен вик: „Бий, убивай!“ — прогърмя във въздуха и докато пруските полкове успеят да обуздаят конете си, да ги спрат, да се прикрият с мечовете си, хоронгвата на Войнилович вече ги пръсна, както вихрушка разпръсва листата, смаза червените драгуни, спря полка на Богуслав, разби го на две и се понесе през полето към главната пруска армия.

Реката се зачерви от кръв в един миг, оръдията загърмяха отново, но много късно, защото осем хоронгви от литовската конница вече се носеха с гръм и шум по ливадата и цялата битка се бе пренесла на другата страна на реката.

Самият пан подскарби летеше край една от своите хоронгви с грейнало от щастие лице и с огън в очите, тъй като, щом прехвърли веднъж конницата през реката, беше сигурен в победата си.

А хоронгвите сечеха и мушкаха в надпревара и гонеха пред себе си остатъците от драгуните и райтарите, които стелеха земята, защото тежките им коне не можеха да бягат достатъчно бързо и само засланяха преследвачите от изстрелите.

В това време Валдек, Богуслав Радживил и Израел хвърлиха цялата си конница, за да спрат настъплението, а сами строяваха пехотата с най-голяма бързина. Полк след полк изтичваше от обоза и се настаняваше в лъката. Забиваха тежки пики с върховете нагоре и ги наклоняваха като ограда срещу неприятеля.

Във втора редица мускетарите насочиха цевите на мускетите си. Между четириъгълниците на полковете нагаждаха набързо оръдията. Нито Богуслав, нито Валдек, нито Израел си правеха илюзии, че тяхната конница би могла да издържи дълго срещу полската, и цялата им надежда беше в оръдията и пехотата. В това време конните полкове вече се удариха гърди срещу гърди пред пехотата. Но стана това, което пруските вождове предвиждаха.

Нападението на литовската конница беше толкова страшно, че кавалерийските маси не можаха да я задържат нито за миг и първата хусарска хоронгва ги разцепи като клин дърво и продължи пътя си, без да троши копията, всред гъсталака, както гонен от силен вятър кораб се движи между вълните. Все по-близо вече се виждаха пряпорците; след малко главите на хусарските коне се измъкнаха от пруските пълчища.

— Мирно! — викнаха офицерите, които стояха в каретата на пехотата.

При тоя знак пруските войници стъпиха по-здраво на краката си и напрегнаха ръцете, в които държаха пики. А сърцата на всички биеха силно в гърдите, защото страшните хусари бяха вече съвсем излезли на открито поле и летяха направо към тях.

— Огън! — чу се отново команда.

Мускетите загърмяха във втория и третия ред на каретата. Пушек облъхна хората. Още миг: екотът от приближаващата се хоронгва е все по-близо. Още малко и ще са тук!… Внезапно всред пушека първата пехотна редица забелязва току над себе си, почти над самите си глави хиляди конски копита, разширени ноздри, пламнали очи; чува се пращенето на строшени пики; страхотен вик разкъсва въздуха; полските гласове крещят: „Бий!“ — а немските: „Gott erbarme Dich meiner!“ 181 181 Боже, смили се над мене (нем.). — Бел.прев.

Полкът е разбит, смачкан, но в това време започват да работят оръдията. Другите хоронгви също долитат; всяка след малко ще удари в гората от пики, но може би не всяка ще успее да я пробие, защото никоя няма толкова страшна сила, колкото хоронгвата на Войнилович. Викът се засилва по цялото бойно поле. Не се вижда нищо. Но от сбилата се маса отново започват да се измъкват безредно групи жълти пехотинци от някакъв друг полк, който явно беше също разбит.