Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Отначало капитанът беше много уплашен, защото още чувстваше ножа на Кмичиц върху гърлото си, скоро виното развърза езика му. А понеже някога бе служил в Жечпосполита в чуждестранна част, бе научил полски и можеше да отговаря и на въпросите на малкия рицар, който не знаеше немски.

— Отдавна ли служиш при княз Богуслав, ваша милост? — попита малкият рицар.

— Аз не служа в придворната войска на княза — отговори Рьосел, — а в електорския полк, който бе даден под негово командване.

— Значи, ваша милост, не познаваш и пан Сакович?

— Пан Сакович съм виждал в Крулевец.

— Той при княза ли е?

— Не е. Остана в Тауроги.

Малкият рицар въздъхна и мръдна мустачки.

— Както обикновено, нямам щастие! — каза той.

— Не се тревожи, Михале — каза Бабинич, — ще го намериш, а ако не ти, ще го намеря аз.

След това се обърна към Рьосел:

— Ти, ваша милост, си стар войник, видя двете войски, а нашата конница познаваш отдавна; как мислиш, на чия страна ще бъде победата?

— Ако ви дадат сражение вън от окопа, на вашата, но без пехота и оръдия няма да превземете окопа, особено защото там за всичко има думата княз Радживил.

— За толкова голям вожд ли го смяташ, ваша милост?

— Не само аз, това е общото мнение на двете войски. Разправят също, че при Варшава serenissimus rex Sueciae 177 177 Светлейшият крал на Швеция (лат.). — Бел.прев. за всичко е следвал неговите съвети и затова спечелил голямата битка. Князът като поляк по-добре познава вашия начин на воюване и по-скоро успява да измисли изход. Сам видях как след тридневните битки шведският крал прегръщаше и целуваше княза пред цялата строена войска. Вярно, че на него дължи живота си, защото ако не беше изстрелът на княза… о, страшно е да се помисли!… Освен това той е несравним рицар, с когото никой не може да се мери с никакво оръжие.

— Ей! — каза пан Володиовски. — Може би ще се намери такъв…

При тия думи той мръдна мустачките си заплашително. Рьосел погледа към него и внезапно почервеня. За минутка му се струваше, че или ще го залее кръв, или ще избухне в смях; но накрай си спомни, че е в плен, та се оборави веднага.

А Кмичиц го изгледа втренчено със стоманените си очи и каза, като свиваше леко устни:

— Утре ще се види…

— А здрав ли е сега Богуслав? — питаше пан Володиовски. — Защото дълго време го измъчваше треска и тя трябва да го е изтощила…

— Здрав е отдавна като риба и не взема никакви лекарства. Отначало лекарят искаше да му дава разни предпазни средства, но след първото веднага получи силни тръпки. Наистина те не се повториха повече. А княз Богуслав заповяда да подхвърлят лекаря с чаршафи и това му помогна, защото самия лекар го разтресе от страх.

— Да го подхвърлят с чаршафи ли? — попита пан Володиовски.

— Сам видях — отговори Рьосел. — Сложиха два чаршафа един върху друг, а лекаря върху тях, после четирима силни трабанти хванаха чаршафите за краищата, че като почнаха да подхвърлят горкия, казвам ви, ваши милости, той хвръкваше най-малко на десет лакти височина, а те, щом го уловят, веднага нагоре. Генерал Израел, граф Валдек и князът лягаха от смях, мнозина и от нас, офицерите, гледахме това зрелище, докато лекарят не загуби съзнание. После князът изведнъж оздравя.

Макар че Володиовски и Бабинич мразеха Богуслав, не можаха да въздържат смеха си, като слушаха за тая шега. А пан Бабинич се тупна с ръце по колене и извика:

— Гледай, подлеца му, как се е излекувал!

— На пан Заглоба ще трябва да разкажем за това лекарство — каза малкият рицар.

— То помогна за треската — каза Рьосел, — но каква полза, когато князът слабо въздържа увлеченията на кръвта си и затова няма да доживее до дълбока старост.

— И аз мисля така — измърмори пан Бабинич. — Такива като него не живеят дълго.

— Дали и в стана живее пак така разпуснато? — попита пан Володиовски.

— Разбира се — отговори Рьосел. — Граф Валдек се смееше много пъти и казваше, че негово княжеско височество вози със себе си придворни дами… Аз самият видях две хубави девойки, за които придворните ми казваха, че ги държи да му гладят яките… Но кой ти гледа!

Като чу това, Бабинич почервеня и побледня, внезапно скочи на крака, грабна Рьосел за рамото и почна да го разтърсва буйно.

— Полякини ли са те или немкини? Казвай!

— Не са полякини — отвърна Рьосел уплашен. — Едната е пруска шляхтичка, а другата шведка, която преди това служела при жената на генерал Израел.

Бабинич погледна към Володиовски и отдъхна дълбоко; малкият рицар също така отдъхна и престана да мърда мустачките си.