Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Аз имам мечка на герба си. Слава на тебе, Господи, във висините! Слава на тебе, пресвета майко!… Господи, Господи! Не съм достоен за тая милост!

Като чу това, Володиовски също се развълнува силно, защото веднага разбра, че тук се крие небесно знамение.

— Анджей! — извика той. — За по-голяма сигурност прегърни преди битката нозете на Христос, а аз ще го помоля за Сакович.

— Простки! Простки! — повтаряше Кмичиц сякаш в треска. — Кога тръгваме?

— Преди зори, а скоро вече ще почне да се зазорява.

Кмичиц се приближи до счупеното прозорче на селската къща, погледна към небето и извика:

— Звездите вече побледняват, побледняват. Ave Maria…

Внезапно се чу далечно пропяване на петел и едновременно прозвуча тихо тръбене през мундщук. Чуваше се звън на желязо, пръхтене на коне. Тъмни маси конница се събираха на пътя.

Въздухът почна да се изпълва със светлина; блед блясък взе да посребрява върховете на копията, да лъщи по голите саби, да изтръгва от мрака страшни, мустакати лица, шлемове, калпаци, високи кожени шапки, татарски овнешки гугли, кожуси, тулове. Най-сетне походът тръгна към Простки с пан Кмичиц начело на предната стража; войската се разточи като дълга змия по пътя и се движеше бързо.

Конете от първите редове захванаха силно да пръхтят, след тях и другите, което беше добър знак за войниците.

Бели мъгли още покриваха лъките и полята.

Наоколо беше тихо, само дърдавци се обаждаха в росната трева.

На 6 септември полската войска стигна във Вонсош и спря на почивка, за да могат хората и конете да съберат сили преди боя. Пан подскарбият реши да остане там четири-пет дни, но събитията объркаха сметките му.

Пан Бабинич, който познаваше вече добре тая погранична област, беше изпратен в разезд, като му дадоха две леки литовски хоронгви и пресен чамбул от ордата, понеже неговите татари бяха много уморени.

Преди да тръгне, пан подскарбият много му поръчваше да се помъчи да хване пленник за разпит и да не се връща с празни ръце. Бабинич само се усмихна, като си мислеше, че няма нужда да го подканват за такова нещо и че ще докара пленници, дори ако трябва да ги търси зад окопите в Простки.

И той се върна след две денонощия, като докара двайсетина прусаци и шведи, а между тях знатния офицер фон Рьосел, капитан от пруския полк на Богуслав.

Разездът беше посрещнат в стана с големи аплодисменти. Капитанът нямаше нужда да бъде подлаган на разпит, защото Бабинич беше вече направил това по пътя с допрян връх на рапирата си до гърлото му. От показанията му излизаше, че в Простки се намират не само пруските полкове на граф Валдек, но и шест шведски полка под командването на генерал-майор Израел, като четири от тях са конни и ги командват Петерс, Фритьотсон, Таубен, Амерстен и два пехотни под командването на братята Енгел. От пруските много добре въоръжени полкове освен собствения на граф Валдек бяха полковете на княз Висмар, Брунцел, Конаберг, генерал Валрат, както и четири хоронгви от войската на Богуслав: две на пруската шляхта и две негови собствени.

Главнокомандващ бил уж граф Валдек, но в действителност той слушал за всичко княз Богуслав, под чието влияние се намирал и шведският генерал Израел.

Най-важното сведение обаче, което даде фон Рьосел, беше, че от Елк идат на помощ към Простки две хиляди души отбрана поморска пехота, а граф Валдек от страх да не би тая войска да бъде обградена от ордата, иска да излезе от укрепения стан и едва като се съедини с нея, да се окопае втори път. Според Рьосел Богуслав досега бил против напускането на Простки и едва през последните дни започнал да се съгласява с това.

Щом чу тая вест, пан Гошевски се зарадва много, защото беше вече сигурен в победата си. Неприятелят би могъл дълго време да се отбранява в окопа, но нито шведската, нито пруската конница може да се сравни с литовската на открито поле.

Княз Богуслав изглежда, че разбираше това също така добре, както пан подскарбият, и затова именно не одобряваше особено плановете на Валдек. Но той беше твърде суетен, за да не отстъпи пред укора, че е прекалено предпазлив. Пък не беше и търпелив. Можеше почти със сигурност да се разчита, че ще му омръзне да лежи в окопите и ще потърси слава и победа в открит бой. Пан подскарбият трябваше само да бърза, за да нападне неприятеля точно в момента, когато напуска окопите.

Така мислеше и той самият, и другите полковници като Хусан бей, който командваше ордата, пан Войнилович от кралските войски, пан Корсак, петигорски полковник, пан Володиовски, пан Котвич и пан Бабинич. Всички се съгласиха, че ще трябва да се откажат от по-нататъшна почивка и да тръгнат през нощта, тоест след няколко часа; в това време пан Корсак изпрати веднага своя хоронжи Бегански да отиде при Простки и всеки час да съобщава на приближаващите се войски какво става в неприятелския стан. А Володиовски и Бабинич взеха Рьосел в квартирата си, за да узнаят от него нещо повече за Богуслав.