Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Наистина пан Бабинич можеше отново да се върне в границите на Жечпосполита и да върви по-бързо към Тауроги въпреки шведските части, но той не искаше да направи това, тъй като желаеше да служи не само на себе си, но и на Жечпосполита.

В това време дойдоха вести, които повишиха духа за отбрана и отмъщение на местните жители, а сърцето на пан Бабинич изпълниха със силна скръб. Гръмна слух, че край Варшава е станала голяма битка, която полският крал загубил. „Карл Густав и електорът разбили цялата войска на Казимеж — повтаряха си с радост в Прусия. — Варшава е отново взета! Това е най-голямата победа през цялата война и сега вече иде краят на Жечпосполита!“

Всички хора, които татарите пленяваха и слагаха върху въглени, за да дават показания, повтаряха същото; имаше и преувеличени вести както обикновено в такова военно и несигурно време. Според тия вести войската била окончателно унищожена, хетманите загинали, а Ян Казимеж паднал в плен.

Значи всичко се е свършило? Значи оная възкръснала и победоносна Жечпосполита беше само празна илюзия? Толкова сила, толкова войска, толкова големи хора и знаменити бойци: хетманите, кралят, пан Чарнецки с непобедимата си дивизия, коронният маршал, другите панове със своите отряди — всичко ли е пропаднало, всичко ли се е пръснало като дим? И няма ли вече други защитници в тая нещастна страна освен отделни въстанически групи, които навярно ще се пръснат като облак прах при вестта за поражението?!

Пан Кмичиц си скубеше косата и чупеше ръце, грабеше с шепи влажна пръст и я притискаше до пламналата си глава.

— Ще загина и аз — казваше си той, — но по-напред ще залея с кръв тая земя!

И започна да воюва като отчаян човек; той не се криеше вече, не изчезваше в горите и тръстиките, търсеше смъртта, като луд се хвърляше върху тройно по-големи сили и ги превръщаше на пух и прах. У неговите татари замряха и последните остатъци от човешки чувства и те се превърнаха в глутница диви зверове. Тия хищни, но не особено пригодни за бой на открито поле хора, без да загубят нищо от способността си да устройват засади и клопки, чрез постоянен опит, чрез постоянни сражения се бяха обучили така, че можеха да удържат гърди срещу гърди и на най-добрата конница в света, както и да разбиват каретата дори на шведската далекарлийска гвардия. При сблъскванията си с въоръжени пруски групи сто от тия татари разбиваха лесно двеста и триста едри, въоръжени с мускети и копия мъже…

Кмичиц ги отучи да се обременяват с плячка, вземаха само пари, а именно злато, което зашиваха в седлата. Затова, когато някой от тях загинеше, останалите се биеха яростно помежду си за неговия кон и седло. При обогатяването по този начин те не изгубиха нищо от своята почти свръхчовешка бързина. Разбрали, че под командването на никой друг вожд в света не биха имали толкова обилни жътви, те се бяха привързали към Бабинич като ловни кучета към ловеца и с истинска мохамеданска честност връчваха след боевете в ръцете на Сорока и Кемлич лъвската част от плячката, която се падаше на „багадира“.

— Аллах! — казваше Акбах Улан. — Малцина от тях ще видят Бахчисарай, но тия, които се върнат, ще станат мурзи 175 175 Татарски князе, благородници, вождове. — Бел.прев. .

Бабинич, който отдавна знаеше да се храни от войната, събра грамадни богатства; смъртта обаче, която търсеше повече от златото, не намери.

Отново изтече месец в гонитби и усилия, които надминаваха човешкото въображение. Макар че зобеха конете с ечемик и пруска пшеница, те крайно се нуждаеха поне от няколко дни почивка, затова младият полковник при Доспада се оттегли в територията на Жечпосполита, за да може и да узнае някои новини, а и да попълни отряда си с нови доброволци.

Новините дойдоха скоро, и то толкова радостни, че Кмичиц за малко не си загуби ума. Излизаше да е истина, че храбрият, но същевременно и злополучен Ян Казимеж загубил тридневната голяма битка при Варшава, но по каква причина?

Всеобщото опълчение в грамадната си част се било разотишло преди това по домовете си, а останалата част не се биела вече с оня дух както при превземането на Варшава и на третия ден от битката изпаднала в паника. Но през първите два дни победата клоняла на полска страна. Редовните войски вече не в партизанска война, но в голям бой с най-добре обучените войници в Европа проявили такова умение и издръжливост, че самите шведски и бранденбургски генерали се слисали.

Крал Ян Казимеж спечелил безсмъртна слава. Говорели, че се проявил като равен на Карл Густав пълководец и че ако всички негови разпореждания били изпълнени, неприятелят щял да загуби генералното сражение и войната би била свършена.