Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Аз трябва да заминавам за Прусия — отвърна Бабинич — и няма да бъда при Варшава.

— Дали ще успееш да стигнеш в Прусия? — попита Володиовски.

— Да не ми е името Бабинич, ако не стигна там, и ви обещавам тържествено, че там ще забъркам страшна каша, стига само да кажа на моите татари: „Бийте да бием!“ Те и тук биха били готови да играят с ножовете по гърлата на хората, но съм ги предупредил, че за всяко насилие ще има въже! Затова в Прусия ще дам воля и на собствените си желания. Как да не мога да се промъкна! Вие не можахте, но това е друга работа. Защото е по-лесно да се препречи пътят на по-голяма сила, отколкото на такава чета като моята, с която човек може лесно да се скрие. Неведнъж вече седях в тръстиките, а войските на Дъглас минаваха съвсем близко, без да знаят това. Дъглас навярно също ще тръгне подир вас и ще ми остави свободен път.

— Но чувам, че ти си го страшно изморил! — каза Володиовски със задоволство.

— Ах, негодникът! — добави пан Заглоба. — Всеки ден трябвало да си сменя ризата, така се потил. Ти, ваша милост, и Ховански не си нападал толкова майсторски, а трябва да ти призная, че и самият аз не бих могъл по-добре, ако бях на мястото на ваша милост, макар още пан Конецполски да казваше, че за партизанска война няма по-добър от Заглоба.

— Струва ми се — каза Володиовски на Кмичиц, — че ако Дъглас се върне, ще остави тук Радживил, за да действа срещу тебе.

— Дай боже! И аз имам същата надежда — отвърна Кмичиц живо. — Като почна аз да търся него, а той мене, по-скоро ще се намерим. Трети път вече няма да мине през мене, а ако мине, сигурно вече няма да се вдигна. Аз помня добре твоите тайни и всичките лубнински хватки са ми като молитва в главата. Всеки ден ги тренирам със Сорока, за да упражня ръката си.

— Какво значат хитростите! — извика Володиовски. — Сабята е основното!

Тая максима позасегна пан Заглоба и той веднага отговори:

— Всяка вятърна мелница мисли, че основното е да размахва криле и знаеш ли защо, Михале? Защото има плява под покрива, alias 172 172 Или, с други думи (лат.). — Бел.прев. в главата. Военното изкуство също се основава на хитрости, иначе Рох щеше да бъде велик хетман, а ти — полеви.

— А какво прави пан Ковалски? — попита Кмичиц.

— Пан Ковалски ли? Вече носи железен шлем на главата и с право, защото зелката е най-добра в тенджера. Той забогатя много във Варшава, събра средства да си създаде голяма свита от прислуга и отиде при хусарите, при княз Полубински, и всичко това, за да може да нападне Карл с копие. Всеки ден идва при нас в шатъра и кокори зъркелите си да види дали от сламата не наднича шията на някоя дамаджана. Не мога да отуча това момче от пиянството. Не помага добрият ми пример! Но аз му предсказвах, че ще загуби, дето напуска лауданската хоронгва. Негодник! Неблагодарник! След толкова добрини, които съм му сторил, ме напусна, синковецът, заради копието!

— Ти ли си го отгледал, ваша милост?

— Драги мой пане! Не ме прави мечкарин. На пан Сапеха, който ме пита същото, казах, че той и Рох са имали един praeceptora 173 173 Учител, наставник (лат.). — Бел.прев. , но не мене, защото на младини аз бях бъчвар и знаех добре да нагласявам дъгите.

— Първо, ваша милост, това ти не би посмял да кажеш на пан Сапеха — отговори Володиовски, — и второ, уж мърмориш срещу Ковалски, а го обичаш като зеницата на окото си.

— Обичам го повече от тебе, пан Михале, тъй като никога не съм могъл да понасям бръмбари, нито влюбчиви ветрогони, които, щом видят жена, започват да се прескундят като немски барачета.

— Или като ония маймуни в казановския дворец, с които ваша милост си воювал!

— Смейте се, смейте се, втори път сами ще трябва да превземете Варшава!

— Да не би ти да си я превзел, ваша милост?

— А кой expugnavit 174 174 Превзе (лат.). — Бел.прев. краковската порта? Кой предизвика задържането на генералите? Седят сега на хляб и вода в Замошч и колчем Витенберг погледне към Врангел, казва: „Заглоба ни насади тук!“ — и двамата удрят на плач. Ако пан Сапеха не беше болен и беше тук, щеше да ви каже кой най-напред извади шведския кърлеж от варшавската кожа.

— За Бога! — каза Кмичиц. — Направете това за мене, изпратете ми съобщение за битката, която се подготвя край Варшава. На пръсти ще броя дните и нощите и няма да имам никакво спокойствие, докато не узная нещо сигурно.

Заглоба допря пръст до челото си.

— Чуйте моето мнение — каза той, — защото, каквото река, непременно така ще стане — както е сигурно, че тая чаша стои пред мене… Не стои ли? Какво?