Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

След няколко часа път стигна до едно място, на което беше пълно със следи от войнишки престой. Намериха остатъци от сухари, изпотрошени стъкла, късове от облекло и пояс с куршуми, каквито употребяваха шведските пехотинци; несъмнено беше, че на това място е стояла пехотата на Богуслав, но тя не се виждаше никъде. По-нататък, на една мокра лъка, предната стража на Дъглас забеляза много следи от тежки райтарски коне, а на брега следи от татарски жребци; още по-нататък лежеше трупът на един кон, от който вълците наскоро бяха изтръгнали вътрешностите. На един хвърлей оттам намериха татарска стрела без железен връх, но с цяла дървена част и здрав край. Изглежда, че Богуслав беше отстъпвал, а Бабинич вървял подир него.

Дъглас разбра, че трябва да се е случило нещо необикновено.

Но какво? На това нямаше отговор. Дъглас се замисли. Внезапно замислеността му прекъсна офицер от предната стража.

— Ваше достойнство! — каза той. — На един хвърлей оттук през храсталаците се вижда група от няколко души. Те не мърдат, сякаш са на пост. Спрях стражата, за да докладвам това на ваше достойнство.

— Конници или пешаци? — попита Дъглас.

— Пешаци, те са четирима или петима в група, добре не могат да се преброят, защото клоните ги закриват. Но се виждат в жълто, сякаш са наши мускетари.

Дъглас притисна коня си с колене и се понесе бързо към предната стража, с която продължи напред. През редките храсталаци по-нататък в дълбоката гора се виждаше съвсем неподвижна група от войници, застанала под едно дърво.

— Наши, наши! — каза Дъглас. — Князът трябва да е наблизо.

— Чудно! — обади се офицерът след малко. — Стоят на пост, а никой не се обажда, макар да се движим шумно.

В тоя миг храсталаците се свършиха и се откри едра гора. Тогава те видяха четирима души накуп, един до друг, сякаш гледаха в нещо на земята. От главата на всекиго се издигаше нагоре черна ивица.

— Ваше достойнство! — каза внезапно офицерът. — Тия хора са обесени!

— Така е! — отговори Дъглас.

И като ускориха хода си, след малко застанаха при труповете. Четирима пехотинци висяха заедно на примки като купчина дроздове, с крака едва един пръст над земята, защото бяха окачени на нисък клон.

Дъглас ги изгледа доста равнодушно, а след това каза сякаш на себе си:

— Сега знаем, че и князът, и Бабинич са минали оттук.

И отново се замисли, защото сам не знаеше добре дали трябва да продължи по тоя горски път или да се прехвърли на големия остроленски път.

В това време след около половин час откриха два нови трупа. Явно беше, че са на мародери или болни, които татарите на Бабинич бяха уловили по стъпките на княза.

Но защо князът се оттегляше?

Дъглас го познаваше много добре — както неговата смелост, така и военния му опит, та дори за миг не допусна, че князът не е имал основателни причини. Там непременно трябва да се е случило нещо.

Работата се изясни едва на другия ден. Тогава пристигна пан Бес Корня с разезд от трийсет конници, изпратен от княз Богуслав да съобщи, че крал Ян Казимеж е изпратил отвъд Буг срещу Дъглас полевия хетман пан Гошевски с шест хиляди литовски и татарски конници.

— Узнахме това — каза пан Бес, — преди да дойде Бабинич, защото той се движеше много предпазливо и често изчезваше, а с това се бавеше. Пан Гошевски се намира на около две мили оттук. Когато узна това, князът бе принуден да се оттегля бързо, за да се съедини с пан Раджейовски, който можеше да бъде разбит много лесно. Но ние се движехме бързо и се съединихме благополучно. Същевременно князът изпрати веднага разезди от по двайсетина коня на всички страни с донесение до ваше достойнство. Много от тях ще попаднат в татарски или селски ръце, но при такава война другояче не може.

— Къде са князът и пан Раджейовски?

— На около две мили оттук, край брега.

— Князът успя ли да изтегли цялата си войска?

— Трябваше да остави пехотата, която се промъква през най-гъстите гори, за да се запази от татарите.

— Такава конница като татарската знае да върви и през най-големите гъсталаци. Не очаквам да видя повече тая пехота. Но тук никой няма вина и князът е постъпил като опитен военачалник.

— Князът хвърли един по-значителен разезд към Остроленка, за да заблуди литовския подскарби. Преследвачите незабавно ще се насочат натам, като помислят, че цялата ни войска е тръгнала за Остроленка.

— Това е добре! — каза Дъглас зарадван. — Ще се справим с пан подскарбия.

И без да губи време, заповяда поход, та да се съедини с княз Богуслав и Раджейовски. Това стана още същия ден за голяма радост особено на пан Раджейовски, който от плен се страхуваше повече, отколкото от самата смърт, понеже знаеше, че ще трябва да отговаря като предател и виновник за всички бедствия на Жечпосполита.