Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Сакович се размисли, дойде до същото убеждение и се бореше с отчаянието си, първо, защото обичаше княза, и второ, знаеше, че в случай на смърт на тоя негов могъщ покровител и най-дивият звяр ще може по-лесно да скрие главата си в Жечпосполита, отколкото той, който беше дясна ръка на предателя.

Струваше му се, че му остава само едно: да не обръща вече внимание на съпротивата на Ануша, да избяга в Прусия и там да търси хляб и служба.

— Но какво ще стане — питаше се много пъти старостата, — ако и електорът се уплаши от гнева на полския владетел и предаде всички бегълци?

Нямаше изход, а убежище навярно имаше отвъд морето, в самата Швеция.

За щастие след цяла седмица на такава несигурност и мъки дойде куриер от княз Богуслав с дълго собственоръчно писмо.

„Варшава е отнета от шведите — пишеше князът. — Моят обоз и вещи пропаднаха. Recedere 168 168 Да се отстъпва (лат.). — Бел.прев. е вече късно, защото там са така настроени срещу мене, та са ме изключили от амнистията. Моите хора са били разбити при самите врати на Варшава от Бабинич. Кетлинг е в плен. Шведският крал, електорът и аз, заедно със Стенбок и всички сили отиваме към столицата, където скоро ще последва генерално сражение. Карл се кълне, че ще го спечели, при все че опитността на Казимеж във водене на войната доста го смущава. Кой би очаквал, че в тоя бивш йезуит се крие такъв голям стратег? Но аз разбрах това при Берестечко, защото там всичко ставаше по неговия ум и на Вишньовецки. Надяваме се, че всеобщото опълчение, което при Казимеж беше няколко десетки хиляди, ще се разотиде по домовете си или че първият му ентусиазъм ще изстине и то няма да се бие толкова добре. Дай боже някаква паника всред тая паплач и тогава Карл може би ще нанесе генерално поражение, ако и да не се знае какво ще стане след него; самите генерали си разправят на ухо, че тоя бунт е като хидра, на която непрекъснато растат нови глави. Казва се: «Най-напред трябва да вземем обратно Варшава.» Когато чух това от устата на Карл, попитах: после какво? Той не каза нищо. А тук нашите сили отслабват, техните пък растат, нова война нямаме с какво да започнем. И духът не е вече същият, и никой от нашите няма да се хване така за шведите, както в началото. Вуйчо електорът мълчи както обикновено, но добре виждам, че ако загубим сражението, още на другия ден ще почне да бие шведите, за да спечели благоволението на Казимеж. Тежко е да удряш на молба, но ще бъдем принудени! Дано само даде Бог да ме приемат и да се спася здрав и читав, без да загубя целия си имот. Само в Бога ми е надеждата, но мъчно мога да се отърва от страха и трябва да предвиждам най-лошото. Затова заложи каквото е възможно от имота ми срещу пари в брой или продай, като дори влезеш скрито в преговори с конфедератите. Самият ти с целия обоз тръгни за Бирже, понеже оттам е по-близо до Курландия. Бих те съветвал да минеш в Прусия, но скоро там няма да бъде безопасно от огън и меч, защото веднага след заемането на Варшава е възложено на Бабинич да тръгне през Прусия за Литва, за да вдига бунт, а по пътя да гори и сече. А ти знаеш, че го бива да прави това. Искахме да го уловим при Буг и сам Стенбок изпрати значителна част срещу него, но от нея не се върна дори вестител за поражението. Не се опитвай да се срещаш с Бабинич, защото няма да се справиш, ами бързай за Бирже.

Febris 169 169 Треска (лат.). — Бел.прев. ме остави съвсем, защото навсякъде тук са високи и сухи равнини, не такива paludes 170 170 Блата (лат.). — Бел.прев. както в Жмудж. Предоставям те на Бога и т.н.“

Колкото пан старостата се зарадва, че князът е жив и здрав, толкова го загрижиха новините. Защото, щом князът предвиждаше, че дори спечелването на генералното сражение не ще успее особено много да подобри разклатеното положение на шведите, тогава какво можеше да се очаква в бъдеще? Може би князът ще успее да се спаси от гибел под плаща на хитрия електор, а той, пан Сакович, под княжеския, но какво да прави сега? Да тръгне ли за Прусия?

Пан Сакович не се нуждаеше от съветите на княза да не се изпречва на пътя на Бабинич. За това му липсваха както сили, така и желание. Оставаше Бирже, но и за там беше твърде късно! По пътя за Бирже се намираше четата на Билевичи, наред с нея и други: шляхтишки, селски, свещенически и Бог знае какви още, които при самата вест ще се обединят и ще го разпръснат както вятър сухи листа; па дори да не се съединят, дори да ги превари с бърз и смел поход, ще трябва във всяко село по пътя, при всяко мочурище, на всяко поле и във всяка гора да води нова битка. Какви сили би трябвало да има, за да стигне до Бирже поне с трийсет конници? Тогава да остане в Тауроги? И това е лошо, защото в това време тук ще пристигне страшният Бабинич начело на мощната татарска част; всички чети ще се стекат при него, ще залеят Тауроги като наводнение и ще последва такава мъст, за каквато хората не са чували досега.