Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Добре! Оставаме в Тауроги, а дали се страхувам от Билевичи, това ще се види скоро.

И още същия ден събра остатъците от разбитата войска на Бюцов и своята собствена и тръгна, но не за Прусия, а за Рошене, срещу пановете Билевичи, които бяха на стан в гирляколските гори. Те не очакваха никакво нападение, защото от няколко дни вече в околността се говореше, че войските се канят да напуснат Тауроги. Затова старостата ги нападна, без те да бяха взели мерки за безопасността си, и ги изпосече и прегази. Самият мечник, под чието командване се намираше отрядът, оцеля от погрома, но двама Билевичи от друга линия загинаха, а заедно с тях една трета от войниците; останалите се пръснаха на всички страни. Старостата докара в Тауроги няколко десетки пленници и заповяда всички да бъдат избити, преди Ануша да успее да се застъпи за тях.

За напущане на Тауроги вече не ставаше дума, а и старостата не се нуждаеше да прави това, защото след тая му нова победа бунтовническите групи не смееха да преминават отсам река Дубиса.

Сакович се възгордя и взе да се хвали, че стига Льовенхаупт да му изпрати хиляда добри конници, ще потуши бунта в цялата Жмудж. Но Льовенхаупт вече го нямаше по тия места, а Ануша посрещна зле самохвалството на старостата.

— С пан мечника успя лесно — каза тя. — Но ако там беше оня, от когото сте бягали заедно с княза, сигурно ваша милост щеше да заминеш и без мене за Прусия отвъд морето.

Тия думи убодоха страшно старостата.

— Най-напред не си въобразявай, ваша милост панно, че Прусия е зад морето, зад морето е Швеция, и второ: пред кого сме бягали ние така с княза?

— Пред пан Бабинич! — отговори тя и направи много церемониален реверанс.

— Дано някога го срещна на дължината на сабята си!

— И сигурно ваша милост ще лежиш в земята на дълбочината на сабята си… По-добре не викай вълка от гората!

Сакович наистина не викаше тоя вълк искрено, защото, макар да беше човек с несравнима смелост, все пак изпитваше някакъв почти суеверен страх от Бабинич, такива страшни спомени му бяха останали от него при последната битка. Обаче той не знаеше колко скоро ще чуе това страшно име.

Но преди то да прозвучи по цялата Жмудж, след някое време дойде друга вест, за едни най-радостна от радостните, а за Сакович страхотна, която в две думи повтаряха всички уста в цялата Жечпосполита:

— Варшава взета!

Изглеждаше, че земята се разтваря под краката на изменниците или че цялото шведско небе се срива върху главите им заедно с всички божества, които досега светеха на него като слънца. Ушите не можеха да повярват, че канцлерът Оксенщирна е в плен, Ерскен в плен, Льовенхаупт в плен, Врангел в плен, Витенберг, самият велик Витенберг, който обля с кръв цялата тая Жечпосполита, който беше превзел половината от нея още преди идването на Карл, е в плен! Че крал Ян Казимеж тържествува, а след победата ще съди виновниците.

А новината се носеше като на криле, ехтеше като гръм над цялата Жечпосполита, минаваше през селата, защото селянин на селянина я повтаряше; минаваше през полята, защото класовете по нивите шумяха с нея; минаваше през горите, защото бор я повтаряше на бора, орлите грачеха с нея във въздуха — и още повече всичко живо грабваше оръжие.

В един миг около Тауроги забравиха за гирляколското поражение. Страшният до неотдавна Сакович се смали във всички очи, дори в собствените си; партизанските групи пак започнаха да нападат шведските части; Билевичи, съвзели се след последния погром, отново преминаха Дубиса със своите селяни и остатъците от лауданската шляхта.

Сакович сам не знаеше какво да предприеме, накъде да се обърне, откъде да търси спасение. Отдавна нямаше съобщения от княз Богуслав и напразно си блъскаше главата да разбере къде, при кои войски може да се намира сега. А понякога го обземаше смъртна тревога да не би князът също да е паднал в плен.

Той си спомни с ужас думите на княза, че ще насочи обоза си към Варшава и че много иска да бъде там, ако го направят командир на гарнизона в столицата, защото оттам е по-лесно да се ориентира за всичко.

Не липсваха и хора, които твърдяха със сигурност, че князът трябва да е попаднал в ръцете на Ян Казимеж.

— Ако князът не е бил във Варшава — казваха те, — защо милостивият наш господар само него изключи от амнистията, която даде на всички поляци от гарнизона? Той трябва да е вече в ръцете на краля, а понеже се знае, че главата на княз Януш беше определена за палача, значи и Богуславовата ще падне със сигурност.