Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Шведът вече се давеше в тая огромна маса като в придошла река.

За удивление на целия свят безсилната само до неотдавна Жечпосполита намери в своя защита повече саби, отколкото можеше да има германският император или френският крал.

После дойдоха вести за Карл Густав, че навлизал с богохулства все по-навътре в Жечпосполита с крака в кръв, с глава всред дим и пламъци. Всеки миг очакваха да чуят вест за смъртта му и за гибелта на цялата шведска войска.

Името на Чарнецки се носеше все по-мощно от единия край до другия, изпълваше със страх неприятелите и вливаше надежда в полските сърца.

— Бил ги при Коженице! — казваха един ден. — Бил ги при Ярослав! — повтаряха няколко седмици по-късно. — Бил ги при Сандомеж! — повтаряше далечното ехо. Чудеха се само откъде се вземат още толкова шведи след такива погроми.

Най-сетне долетяха нови ята лястовички, а с тях fama 164 164 Слухът (лат.). — Бел.прев. за затварянето на краля и цялата шведска армия в речния клин. Изглеждаше, че краят е вече дошъл.

Самият Сакович в Тауроги престана да ходи на походи, само писма пишеше нощем и ги разпращаше на разни страни.

Мечникът беше сякаш умопобъркан. Всяка вечер се втурваше при Оленка с новини. Понякога си хапеше ръцете, като си помисляше, че трябва да седи в Тауроги. Старата войнишка душа копнееше за бойното поле. Накрай започна да се затваря в стаята си и да размисля за нещо по цели часове. Веднъж грабна неочаквано Оленка в прегръдките си, зарева със силен плач и й каза:

— Мила си ми ти, девойко, единствена дъще, но отечеството ми е по-мило.

А на другия ден изчезна, сякаш потъна в земята. Оленка намери само писмо, а в него следните думи:

„Бог да те благослови, любимо дете. Аз разбирах добре, че пазят тебе, а не мене, и че сам ще мога да се измъкна по-лесно. Нека ме съди Бог, ако съм извършил това, бедното ми сираче, поради закоравяло сърце или липса на бащинско чувство към тебе. Но кълна ти се в раните на Христа Господа, че мъката ми беше по-голяма от пациенцията 165 165 Търпение (лат.). — Бел.прев. и не можех, не можех повече да седя. Защото, като си помислех, че там се лее река от най-чиста полска кръв pro patria et libertate 166 166 За отечеството и свободата (лат.). — Бел.прев. , а от моята няма нито капка в тая река, стори ми се, че ангелите небесни ще ме осъдят за това… Ако не бях се родил в светата наша Жмудж, където са живи amor patriae 167 167 Любов към отечеството (лат.). — Бел.прев. и храбростта, ако не се бях родил шляхтич и Билевич, тогава щях да остана при тебе и да те пазя. Но ако ти беше мъж, щеше да постъпиш като мене, затова ми прости, че те изоставих сама като Данаил в ямата на лъвовете. Както него Бог е запазил в своето милосърдие, така смятам, че и за тебе покровителството на нашата владичица пресветата Дева ще бъде по-добро от моето.“

Оленка обля писмото със сълзи, но още повече обикна чичо си заради тая постъпка, защото сърцето и се изпълни с гордост. А в Тауроги се вдигна голям шум. Сам Сакович се втурна със страшна ярост при момичето и без да свали шапка от главата, попита:

— Къде е чичото на ваша милост?

— Където са всички освен изменниците!… На бойното поле!

— Ти, ваша милост, си знаела за това!… — викна старостата.

— Знаех — и какво?

— Ваша милост панно… Ей, ако не беше князът!… Ваша милост ще отговаряш пред княза!…

— Нито пред княза, нито пред слугата му. А сега моля!… И с пръст му посочи вратата.

Сакович скръцна със зъби и излезе.

Същия този ден в целия Тауроги загърмя за победата при Варка и такъв страх обзе всички шведски привърженици, че самият Сакович не посмя да накаже свещениците, които публично изпяха „Те Deum“ в околните черкви.

Но от сърцето му падна голям товар, когато след няколко седмици от Малборг дойде писмо от Богуслав, в което съобщаваше, че кралят се измъкнал от речната клопка. Другите новини обаче бяха много нерадостни. Князът искаше подкрепления и поръчваше в Тауроги да останат само толкова войници, колкото изисква защитата му. На другия ден райтарите тръгнаха на път заедно с Кетлинг, Отинген, Фиц-Грегори, с една дума, всички по-знатни офицери освен Браун, който беше крайно необходим на Сакович.

Тауроги опустя още повече, отколкото след заминаването на княза.

Ануша Борзобогата от нямане какво да прави досаждаше още по-силно на Сакович. А той мислеше дали не трябва да се премести в Прусия, тъй като бунтовническите групи, придобили смелост поради заминаването на войската, отново започнаха да идват отсам Рошене и да се приближават до Тауроги. Самите Билевичи бяха събрали около петстотин конници дребна шляхта и селяни. Те нанесоха значителни загуби на полковник Бюцов, който беше излязъл срещу тях, и прочистваха безмилостно всички радживиловски села.