Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

За тая цел към пладне, когато се усети най-здрав, поръча да го облекат и отиде при Ануша.

— Дойдох поради старото ми познанство да узная как е ваша милост със здравето — каза той — и да попитам дали животът в Тауроги се е харесал на ваша милост.

— Който е в плен, на него трябва да харесва всичко — отговори Ануша и въздъхна.

Князът се засмя.

— Ти, ваша милост панно, не си в плен. Вярно, че те взехме заедно с войниците на Сапеха и наредих да те изпратят тук, но това е само заради безопасността ти. Тук няма да падне косъм от главата ти. Ваша милост трябва да знае, че аз малцина почитам така, както княгиня Гризелда, а ваша милост си нейна любимка. И Вишньовецки, и Замойски са мои роднини. Тук, ваша милост панно, ще се радваш на пълна свобода и грижи, а аз идвам като добър приятел и ти казвам: ако искаш, заминавай, ще ти дам ескорт, макар че войниците ни са малко, но съветвам те да останеш. Доколкото съм чувал, ваша милост си била изпратена да си получиш завещаните ти имоти. Трябва да знаеш, че сега не е време да се мисли за това и че дори в мирно време покровителството на пан Сапеха не ще ти помогне, защото той може да направи нещо само във Витебския край, но тук нищо. Пък и той лично не се занимава с тая работа, а чрез свои комисари… Ваша милост се нуждае от доброжелателен и енергичен човек, от когото хората се боят и го уважават. Такъв, ако се заеме, никога не би позволил да го извозят.

— Къде ще намеря такъв опекун аз, сиротата?! — възкликна Ануша.

— Тъкмо в Тауроги.

— Ваше княжеско височество би благоволил сам…

Тук Ануша долепи молитвено ръчички и така очарователно погледна Богуслав в очите, че ако князът не беше толкова изтощен и изтерзан, навярно веднага щеше да почне по-малко искрено да мисли за каузата на Сакович, но понеже сега флиртовете не му бяха в главата, отговори бързо:

— Ако можех, не бих поверил никому тая благодарна задача; но аз заминавам, защото се налага. На мое място комендант в Тауроги остава ошмянският староста Сакович, голям кавалер, славен войник и такъв енергичен човек, какъвто втори няма в цяла Литва. Затова, повтарям, остани, ваша милост, в Тауроги, няма къде да отиваш, навсякъде е пълно с разбойници и нехранимайковци, а бунтовниците нападат всички пътища. Сакович ще ти даде тук опека, Сакович ще те защити, Сакович ще види какво може да се направи, за да си получиш по законен път тези имоти, а щом той веднъж се заеме с това, гарантирам, че никой по света няма да доведе по-скоро работата до успешен край. Той е мой приятел, та го познавам, и само това ще кажа на ваша милост за него, че ако аз самият бях заграбил имотите на ваша милост, а после узнаех, че Сакович се явява срещу мене, щях да се отрека доброволно от тях, понеже е опасно човек да се заяжда с него.

— Стига само пан Сакович да поиска да помогне на едно сираче…

— Само не бъди към него студена и той ще направи всичко за ваша милост, защото хубостта ти е развълнувала дълбоко сърцето му. Сега той се разхожда там и въздиша…

— Къде бих могла аз да развълнувам сърцето на някого.

„Дявол момиче!“ — помисли князът.

А на глас добави:

— Нека Сакович да обясни как е станало това, а ти, ваша милост, само не бъди студена към него; той е благороден човек и от знатен род, ето защо не бих съветвал да го пренебрегваш.

На другия ден сутринта князът получи съобщение от електора веднага да замине за Крулевец, за да поеме командването на новосъбраните войски, които трябваше да тръгнат за Малборг или за Гданск. Писмото съдържаше също така сведения за смелия поход на Карл Густав навътре в Жечпосполита, чак до украинските земи. Електорът предвиждаше лош край на тоя поход, но тъкмо затова желаеше да застане начело на по възможност по-големи сили, та в случай на нужда да стане необходим на едната или на другата страна, да се продаде скъпо и да повлияе за изхода на войната. Поради тия причини той препоръчваше на младия княз да побърза час по-скоро и така държеше да се избегне всякакво протакане, че след първия куриер изпрати втори, който пристигна дванайсет часа по-късно.

Така че князът нямаше нито миг за губене, нито достатъчно време да си почине, защото треската се върна отново с някогашната си сила. Обаче трябваше да замине. Затова предаде командването на Сакович и му каза:

— Може би ще се наложи мечникът и момичето да бъдат преместени в Крулевец. Там по-лесно ще можем да се справим скрито с тоя враждебен човек, а момичето, стига да съм здрав, ще взема при себе си в стана, защото вече ми омръзнаха тия церемонии.