Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Тук тя отново изписка съвсем тънко, закри очите си с ръце, но внезапно в главата й трябва да бе нахлула някаква гневна мисъл, защото удари пестник в пестник и каза:

— Ако не, ще се оженя за пан Володиовски.

Две седмици по-късно в целия Тауроги закипя. Една вечер пристигнаха безредни групи от войската на Богуслав, по трийсет-четирийсет конници, отпаднали, окъсани, подобни повече на сенки, а не на хора, и донесоха новината за поражението на Богуслав при Янов. В тая битка той беше загубил всичко: армията, оръдията, конете, обоза. Шест хиляди великолепни войници бяха тръгнали с княза в тоя поход, а се върнаха едва четиристотин райтари, които князът лично беше извел от погрома.

От поляците не се върна нито една жива душа освен Сакович, защото всички, които не паднаха в това сражение, които страшният Бабинич не беше унищожил по разездите, бяха преминали на страната на пан Сапеха. Много офицери-чужденци също така предпочетоха доброволно да застанат при колесницата на победителя. С една дума, никога досега никой Радживил не се беше връщал от военен поход по-смазан, по-унищожен и бит.

А както по-рано дворцовото ласкателство не знаеше мярка да превъзнася Богуслав като вожд, така сега на всички уста звучеше непрестанно оплакване срещу некадърното водене на войната; останките от войската кипяха от непрестанно възмущение, което през последните дни на отстъплението създаде пълно безредие и стигна дотам, че князът сметна за по-умно да остане малко назад. Двамата със Сакович се спряха в Рошене. Хаслинг узна това от войниците и веднага отиде с новината при Оленка.

— Най-важното е — каза тя, като изслуша изложението му — дали пан Сапеха и тоя Бабинич преследват княза и дали възнамеряват да пренесат войната по тия места.

— От показанията на войниците не може да се разбере нищо — отговори офицерът. — Страхът преувеличава всички опасности, а има войници, които твърдят, че пан Бабинич е непосредствено след тях. Но понеже князът и Сакович са останали назад, заключавам, че преследването не е бързо.

— Но нали трябва да последва? Трудно е да се предполага другото, нали? Кой след победата не преследва бития неприятел?

— Това ще има да се види. Аз исках да говоря нещо друго с вас. Поради болестта и неуспехите си князът трябва да е раздразнен и като отчаян човек ще бъде склонен към невъздържани постъпки… Сега не се разделяйте с леля си и панна Борзобогата; не се съгласявайте пан мечникът да бъде изпращан в Тилжа както последния път пред похода.

Оленка не отговори нищо; мечникът, разбира се, никога не беше изпращан в Тилжа, но когато след удрянето му от княза със секирката боледува няколко дни, Сакович, за да скрие тая постъпка на княза от хората, нарочно пусна слуха, че старецът заминал за Тилжа. Оленка намираше за по-добре да замълчи това пред Кетлинг, тъй като гордото момиче се срамуваше да признае, че някой се е отнесъл с един Билевич като с куче.

— Благодаря за предупреждението, ваша милост — каза тя след кратко мълчание.

— Смятах това за свой дълг…

Но сърцето й отново се изпълни с горчивина. Та нали неотдавна от Кетлинг зависеше тая нова опасност да не надвисне над главата й, та нали ако се беше съгласил на бягство, тя щеше да бъде вече далеко, веднъж завинаги освободена от Богуслав.

— Пане рицарю — каза тя, — за мене е истинско щастие, че това предупреждение не засяга вашата чест и че князът не е издал заповед да не ме предупреждавате.

Кетлинг разбра укора и отговори с реч, която Оленка не бе очаквала от него.

— Това, което се отнася до моята войнишка служба и което честта ми заповядва да пазя, ще го изпълня или ще платя с живота си. Друг избор нямам и не желая да имам. Вън от службата ми обаче имам право да предотвратявам недостойните постъпки. Затова като частно лице ти оставям, пани, тоя пистолет и казвам: пази се, защото опасността е близка, а в случай на нужда — убий! Тогава аз ще бъда освободен от клетвата си и ще те спася.

Като каза това, той се поклони и тръгна към вратата, но Оленка го спря.

— Пане рицарю, уволни се от тая служба, защитавай добрата кауза, защитавай онеправданите, защото си достоен за това, защото си благороден, защото е жалко да бъдеш смятан за предател…

На това Кетлинг отговори:

— Отдавна бих се освободил и подал оставка, ако не смятах, че като оставам тук, мога да ти бъда полезен, пани. Днес е късно. Ако князът се връщаше победител — нямаше да се колебая нито за миг… Когато се връща победен, когато може би неприятелят иде след него, ще бъде страхливост да искам освобождаването си, преди краят на договорния срок да ме освободи сам… ти, пани, ще се нагледаш достатъчно как хората с малки сърца напускат бития масово, но мене не ще видиш между тях… Сбогом, пани. Тоя пистолет лесно ще пробие дори броня…