Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

По-нататъшните думи на офицера бяха прекъснати от изпискването на Ануша, която се хвърли внезапно на шията на Оленка и викна:

— Пан Бабинич!

Офицерът се смая, като чу това име, но сметна, че ужасът и омразата изтръгнаха тоя възклик от гърдите на достойната девойка, та едва след малко продължи:

— На когото Бог е дал величие, дал му е и сила да понася тежките положения, затова благоволи, пани, да се успокоиш! Тоя проклетник наистина се нарича така; той подкопа целия поход и стана причина за още несметни щети. Неговото име, което ваше достойнство отгатна с такава изумителна проницателност, повтарят сега всички уста в нашия стан с ужас и ярост…

— Тоя пан Бабинич видях в Замошч — отговори бързо Ануша — и ако бях разбрала…

Тук тя замлъкна и никой не можа да узнае какво би станало в такъв случай…

След малко офицерът заговори отново:

— Времето се затопли и снеговете почнаха да се топят, може да се каже, въпреки естествения ред на нещата, защото имахме сведения, че в южната част на Жечпосполита още е сурова зима, а ние газехме в пролетните топежи, които приковаха тежката ни конница. Обаче той имаше лека конница и още повече пакостеше. На всяка крачка губехме коли и оръдия, така че в края на краищата се наложи да се движим без обоз. Жителите по тези места явно подпомагаха нападателите поради сляпата си ярост срещу нас… Ще стане това, което е рекъл Бог, но аз оставих в отчаяно положение целия стан, както и самия княз; на всичко отгоре той не може да се отърве от лютата си треска, която по цели дни го държи без сили. Така или иначе, генералното сражение ще стане наскоро, но как ще се развие то, един Бог знае… и той ще го насочи… Само чудо може да ни спаси.

— Къде остави княза, ваша милост?

— На един ден път от Сокулка; князът има намерение да се окопае в Суховоля или в съседния Янов и да приеме боя. Пан Сапеха е на два дни път. Когато тръгвах за насам, имахме малко спокойствие, защото от хванат пленник узнахме, че самият Бабинич заминал за главния стан, а без него татарите не смеят така да настъпват и се задоволяват само с нападения върху разездите ни. Князът, който е голям пълководец, възлага всичките си надежди на генералното сражение, но когато е здрав, а когато го пипне треската, навярно мисли другояче, най-доброто доказателство за това е, че ме праща в Прусия.

— Защо отиваш там, ваша милост?

— Князът или ще спечели сражението, или ще го загуби. А ако го загуби, цяла електорска Прусия ще остане без защита и пан Сапеха току-виж, че прекрачил границата, за да принуди електора да вземе решение… Та (казвам това, защото не крия нищо) отивам да предупредя, да обмислят някакви мерки за защитата на тамошните провинции, понеже неканените гости могат да отидат там в твърде многобройна компания. Това са длъжни да направят електорът и шведите, с които князът е в съюз и от които има право също така да очаква помощ.

Офицерът свърши.

Ануша го обсипа с още много въпроси, като с мъка се държеше със съответната сериозност, но когато той си излезе, тя даде пълна свобода на чувствата си, започна да се пляска с ръце по дрехата, да се върти като пумпал на токовете, да целува Оленка по очите, да дърпа пан мечника за ръкавите и да вика:

— Е какво? Какво казвах? Кой смаза княз Богуслав? Пан Сапеха ли?… Вятър пан Сапеха! Кой ще смачка и шведите? Кой ще очисти предателите? Кой е най-големият герой, най-големият рицар? Пан Анджей! Пан Анджей!

— Какъв пан Анджей?… — попита внезапно Оленка и побледня.

— Не съм ли ти казвала, че името му е Анджей? Сам ми го каза. Пан Бабинич! Пан Бабинич! Да живее пан Бабинич!… И пан Володиовски не би сполучил по-добре от него!… Какво ти е, Оленка?

Билевичувна се опомни, сякаш желаеше да отхвърли от себе си бремето от тежки мисли.

— Нищо! Мислех, че това име носят само предатели. Защото имаше един, който се наемаше да предаде жив или мъртъв краля ни на шведите или на княз Богуслав, а името му беше също така Анджей.

— Дано го Бог накаже! — викна мечникът. — Я не споменавайте нощем предателите. По-добре да се радваме, има защо!

— Нека само пан Бабинич да дойде насам! — добави Ануша. — А сега нарочно ще залъгвам още повече Браун, за да разбунтува целия си гарнизон и да премине на страната на пан Бабинич и с хората си, и с конете, и с нас.

— Направи това, ваша милост панно, направи го! — извика развеселеният мечник.

— А после много им здраве на всички тия немци… Може пък и той да забрави оная недостойна и да ме обик…