Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Здесь есть возможность читать онлайн «Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)» — ознакомительный отрывок электронной книги совершенно бесплатно, а после прочтения отрывка купить полную версию. В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Потоп (Част втора): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Потоп (Част втора)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

ИСТОРИЧЕСКИ ЕПОС ОТ НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ
В продължението на историческия епос „Потоп“ Хенрик Сенкевич описва героичната отбрана на Жечпосполита срещу нападението на Швеция. Войските на шведския крал Карл Густав, който обичал да бъде сравняван с Александър Македонски, са предвождани от маршал Витенберг. В решителните схватки полският крал Ян Казимеж разчита главно на киевския кастелан Чарнецки — отличен тактик и храбър воин, безстрашен като вълк единак, готов във всеки удобен момент да се обърне с лице към преследвачите си и да нападне. В едно от сраженията загива шведският престолонаследник Валдемар.
Огънят на войната е обхванал Велкополска, Малополска, Украйна, Литва и Жмудж. Срещу злощастната Полша се съюзяват шведи, прусаци, унгарци, власи и казаци. Целият полски народ се вдига на живот и смърт. Един суров воин безмилостно преследва шведската пехота, но кой се крие зад името Бабинич…

Потоп (Част втора) — читать онлайн ознакомительный отрывок

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Потоп (Част втора)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Населението се присъединяваше с готовност към тях, защото никой род, дори самите Хлебовичи, не се радваше на такава почит и уважение между простолюдието. Но на Сакович му беше жал да остави Тауроги на произвола на неприятелите, знаеше също така, че в Прусия ще има затруднения с парите, с подкрепленията, че тук управлява както иска, а там властта му ще намалее — но все повече губеше надежда, че ще може да се задържи тук.

Разбитият Бюцов потърси убежище при него, а сведенията, които донесе за силата и ръста на бунта, окончателно склониха Сакович да премине в Прусия.

А като човек решителен и склонен да осъществява бързо намеренията си, за десет дни завърши подготовката, издаде заповеди и предстоеше да тръгне.

Внезапно попадна на неочаквана съпротива, и то оттам, откъдето най-малко очакваше: от страна на Ануша Борзобогата.

Ануша не мислеше да заминава за Прусия. В Тауроги й беше добре. Напредването на конфедератските групи съвсем не я плашеше и ако Билевичи нападнеха самия Тауроги, тя щеше да бъде дори доволна. При това тя смяташе, че в чужбина, между немците, ще остане напълно в ръцете на Сакович, че там по-лесно би могло да се стигне до някакви задължения, каквито не желаеше, ето защо реши да държи упорито за оставането си тук. Оленка, пред която призна основанията си, не само потвърди, че те са правилни, но настоятелно и със сълзи в очите започна да я моли да се противопостави на заминаването.

— Тук все още може да дойде спасение, ако не днес, то утре — казваше тя, — там ще загинем и двете.

На това Ануша й отговори:

— Ето, виждаш ли! А малко ли ми се кара, че съм искала да хвана на въдицата и старостата, при все че аз не знаех нищо — кълна се в княгиня Гризелда, — но то дойде някак само по себе си. А сега той би ли обърнал внимание на моята съпротива, ако не беше лапнал въдицата? Кажи де!

— Вярно, Ануша, вярно! — отговори Оленка.

— Не се измъчвай, прекрасно цвете! Кракът ни няма да мръдне от Тауроги, а на Сакович ще му вдигна страшен скандал.

— Дай боже да постигнеш нещо.

— Аз ли няма да постигна?… Ще постигна, първо, защото държи за мене, и, второ, както смятам, заради имота ми. Той лесно може да се скара с мене, дори да ме нарани със сабя, но в такъв случай би пропаднало всичко.

Оказа се, че тя има право. Сакович дойде при нея весел и самоуверен, а тя го посрещна с презрителна гримаса.

— Чувам — попита тя, — че ваша милост искаш да бягаш в Прусия поради страх от пановете Билевичи?

— Не от пановете Билевичи — отговори той, като смръщи вежди — и не от страх, а се премествам там, за да мога да действам с пресни сили срещу тия разбойници.

— Тогава добър ти път.

— Как така? Нима мислиш, моя най-мила надеждо, че ще замина без тебе?

— Който се страхува, нека да търси надежда в бягството, а не в мене. Прекалено много си интимен, ваша милост, а аз, ако се нуждаех от доверен човек, надали щеше да ми бъдеш ти, ваша милост.

Сакович побледня от яд. Той би й дал да разбере, ако не беше Ануша Борзобогата! Но като не забравяше с кого има работа, овладя се, подслади страшното си лице с усмивка и отговори уж като на шега:

— О, няма да питам! Ще те настаня в каляската и ще те откарам!

— Така ли? — попита девойката. — Виждам, че ме държите тук в робство въпреки желанието на княза. Знай обаче, ваша милост, че ако сториш това, няма да ти проговоря нито дума през целия си живот, кълна се в Бога, защото аз съм отрасла в Лубни и чувствам най-голямо презрение към страхливците. Ах, да не бях попадала в такива ръце!… Да беше ме пан Бабинич карал за Литва чак до Страшния съд, защото той не се страхуваше от никого!

— За Бога! — викна Сакович. — Кажи ми поне, защо не искаш да отидеш в Прусия?

Но Ануша се престори, че плаче и че е отчаяна.

— Като татари ме взеха в робство, макар че аз съм възпитаница на княгиня Гризелда и никой няма право над мене. Взеха ме и ме държат затворена, зад морето искат насила да ме откарат, на изгнание ме осъждат, току-виж, че започнали да ме късат с клещи!… О, боже! О, боже!

— Как не те е страх от Бога, ваша милост панно, когото призоваваш! — извика старостата. — Кой ще те къса с клещи?

— Спасявайте ме, всички светии! — повтаряше Ануша и хълцаше.

Сакович сам не знаеше какво да прави; душеше го ярост, гняв; понякога мислеше, че ще полудее или че Ануша е полудяла. Най-сетне се хвърли в краката й и обеща, че ще остане в Тауроги. Тогава тя почна да го моли да замине, щом се страхува, с което го доведе до пълно отчаяние, така че той скочи и каза на излизане:

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Потоп (Част втора)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Потоп (Част втора)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Генрик Сенкевич - Потоп. Том 2
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том 1
Генрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Стас и Нели
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга първа)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Quo vadis
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Кръстоносци
Хенрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том III
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том II
Генрик Сенкевич
Отзывы о книге «Потоп (Част втора)»

Обсуждение, отзывы о книге «Потоп (Част втора)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.