Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

А за Богуслав дълго време не се чуваше съвсем нищо, сякаш с цялата си войска беше потънал вдън земя. Останалите в Тауроги офицери започнаха да се тревожат и да оглеждат несигурното си бъдеще. Те предпочитаха вест за поражение, отколкото тая глуха тишина. Но никаква вест не можеше да дойде, защото тъкмо тогава страшният Бабинич беше излязъл с татарите пред княза и задържаше всички куриери.

Един ден обаче в Тауроги пристигна панна Анна Борзобогата-Крашенска с конвой от няколко десетки войници.

Браун я прие много любезно, пък беше и принуден, защото така му заповядваше писмото на Сакович, подписано от самия Богуслав, в което му се препоръчваше да бъде изключително внимателен към придворната девойка на княгиня Гризелда Вишньовецка. А и девойката беше рядко весела; още от първия момент на пристигането си тя почна да пронизва Браун с очички, докато мрачният немец се раздвижи, сякаш някой го припече на огън; тя почна да командва и другите офицери, с една дума, да се разпорежда в Тауроги като в собствения си дом. Още първата вечер се запозна с Оленка, която наистина я гледаше с недоверие, но я посрещна учтиво с надежда, че ще чуе от нея новини.

И наистина Ануша имаше цял кош новини. Разговорът започна от Ченстохова, защото таурогските пленници бяха най-жадни за вестите оттам. Мечникът особено усърдно надаваше ухо, за да не изтърве нито една дума, като само от време на време прекъсваше разказа на Ануша с възгласи:

— Слава на Бога във висините!

— Чудно ми е — каза най-после новопристигналата девойка, — че съобщението за тия чудеса на пресветата Дева е дошло едва напоследък до вас, тъй като то е вече стара история и аз я знаех още в Замошч много седмици, преди пан Бабинич да дойде там за мене… После вече навсякъде започнаха да бият шведите: и във Велкополска, и у нас, а най-много пан Чарнецки, от когото бягат само като чуят името му.

— О! Пан Чарнецки! — викна мечникът и потриваше ръце. — Той ще ги натика в миша дупка! Още от Украйна съм чувал за него, че е голям воин.

Ануша само тупна роклята си с ръчички и възкликна уж неволно, като че ли се отнасяше за нещо най-незначително:

— Охо! С шведите е вече свършено!

А старият пан Томаш не можа да издържи, ами грабна ръчичката й, мушна я цяла в огромните си мустаци и я зацелува настървено, накрай възкликна:

— О, моя хубавице! Мед-самоток тече от устата на ваша милост, панно, кълна се в Бога!… Едно е истина — че ангел е пристигнал в Тауроги!

Ануша веднага започна да усуква с пръсти краищата на плитките си, вързани с розови панделки, и като гледаше закачливо изпод вежди, отговори:

— О, аз съм далече от ангелите! Но вече и коронните хетмани захванаха да бият шведите, и цялата редовна войска с тях, и цялото рицарство; създадоха и конфедерация в Тишовце, и кралят се включи в нея; издадоха манифести, дори и селяните бият шведите… А пресветата Дева благославя…

Тя говореше така, като че ли чуруликаше птичка, но от това чуруликане сърцето на мечника омекна съвсем и макар че някои от тия новини му бяха вече известни, той изрева от радост като зубър; по лицето на Оленка също потекоха тихи и едри сълзи. Като видя това, Ануша веднага се затече към нея, понеже по природа имаше добро сърце, прегърна я за шията и почна да й говори бързо:

— Не плачи, ваша милост панно… мене ми е жал за ваша милост и не мога да гледам това… Защо плачеш?…

Толкова искреност имаше в гласа й, че недоверието на Оленка изчезна веднага, но тогава горката девойка се разплака още по-силно.

— Ваша милост панно си толкова хубава… — утешаваше я Ануша — защо плачеш?

— От радост — отговори Оленка, — но и от скръб, защото ние сме тук в тежко робство, несигурни нито за деня, нито за часа…

— Как така? У княз Богуслав?

— У тоя изменник! У тоя еретик! — викна пан мечникът. На това Ануша отговори:

— Същото сполетя и мене, но не плача. Не възразявам на ваша милост, че князът е изменник и еретик, но е възпитан кавалер и знае да уважава нашия пол.

— Дано в пъкъла да го уважават така! — отвърна мечникът. — Ти, панно, още не го познаваш, защото той не е заплашвал ваша милост така, както тая девойка. Той е архиподлец, а неговият Сакович — втори! Дано даде Бог пан Сапеха да разбие и двамата!

— За разбиване, ще ги разбие… Княз Богуслав е много болен и войската му е малко. Вярно, че нападна внезапно, та унищожи няколко хоронгви, превзе Тикочин и мене плени, но той не може да се мери със силата на пан Сапеха. Можете да ми вярвате, ваши милости, защото аз видях и двете войски… При пан Сапеха се намират най-големите рицари, които веднага ще видят сметката на княз Богуслав.