Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Богуслав го поизгледа със странен поглед, от който шотландецът вече започна да се смущава, но след малко лицето на княза светна от страшна усмивка.

— Ако Сапеха е стълбът — отговори той, — така ще го разтърся, че цяла Жечпосполита ще се срине върху главата му.

Разговорът се водеше на немски, та всички чуждестранни офицери-наемници го разбраха отлично и отговориха в хор:

— Амин!

На другия ден сутринта походът тръгна начело с княза. Пруската шляхта, която беше привличана от блестящия двор, веднага започна да се разотива по домовете си.

След тях тръгнаха за Тилжа ония, които бяха търсили в Тауроги убежище пред заплахите на войната и за които сега Тилжа се стори по-безопасна. Останаха само мечникът, панна Кулвецувна и Оленка, без да се смятат Кетлинг и старият офицер Браун, който трябваше да командва малкия гарнизон.

След оня удар със секирката мечникът лежа двайсетина дни, като от време на време плюеше кръв от устата, но понеже не беше счупена никаква кост, постепенно почна да идва на себе си и да замисля бягство.

В това време от Билевиче дойде служител с писмо от самия Богуслав. Мечникът отначало не искаше да прочете писмото, но скоро премисли и послуша съвета на панна Александра, която беше на мнение, че е по-добре да се знаят намеренията на неприятеля.

„Многомилостиви пане Билевич! Concordia res parvae crescunt, discordia maximae dilabuntur! 156 156 При съгласие малките неща растат, от несъгласието най-големите се разпадат (лат.). — Бел.прев. Така определи съдбата, та ние не се разделихме в такова съгласие, каквото можеха да желаят чувствата ми към ваша милост и към твоята прелестна сродница, за което, кълна се в Бога, вината не е моя, понеже ваша милост знаеш най-добре, че ме нахранихте с неблагодарност заради моите искрени намерения. Но за това, което се извършва в гняв, не бива да се държи сметка при приятелските отношения, ето защо вярвам, че ваша милост ще благоволиш да извиниш моите прибързани постъпки със злото, което изпитах от вас. Аз също ви прощавам от сърце, както ми заповядва християнската любов, и желая да се помирим отново. А за да дам гаранция на ваша милост, че в сърцето ми не е останало никакво чувство на обида, сметнах за добре да не отказвам на ваша милост тая услуга, която искаше от мене, и приемам парите на ваша милост…“

Тук мечникът престана да чете, удари с пестник масата и викна:

— По-скоро ще ме види като призрак, отколкото да получи грош от касата ми!…

— Чети по-нататък, тате — каза Оленка. Мечникът отново вдигна писмото до очите си.

„… а понеже не желая да измъчвам ваша милост и да излагам на риск живота ти в днешните бурни времена, за да видиш тая наличност, заповядах тя да бъде извадена и преброена…“

На това място пан мечникът не можа да си поеме дъх и писмото изпадна от ръцете му на пода; за миг изглеждаше, че шляхтичът е загубил способността си да говори, защото само се хвана с пръсти за косата и я скубеше с всичка сила.

— Бий, който в Бога вярва! — възкликна той най-сетне.

А Оленка отвърна:

— Една неправда повече — и Божието наказание е по-близо, тъй като чашата скоро ще прелее…

Отчаянието на мечника беше толкова голямо, та девойката трябваше да го утешава и уверява, че тия пари не бива да се смятат за пропаднали, защото самото писмо е достатъчно като документ, а от Радживил, собственик на толкова имоти в Литва и Рус, има как да се съберат.

Но тъй като беше трудно да се предвиди какво друго може да чака двамата, особено ако Богуслав се върне като победител в Тауроги, те започнаха още по-ревностно да мислят за бягство.

Оленка обаче съветваше да отложат, докато Хаслинг-Кетлинг оздравее, защото Браун беше мрачен и недостъпен наемник, който изпълняваше сляпо заповедите, и беше невъзможно да бъде спечелен.

За Кетлинг девойката знаеше много добре, че той се беше наранил именно за да остане при нея, затова вярваше дълбоко, че е готов да стори всичко за нея. Наистина съвестта й я измъчваше постоянно с въпросите дали има право да жертва чуждата съдба, а може би и живот за своето спасение, но заплахите, които висяха над нея в Тауроги, бяха толкова страшни, че стократно надвишаваха опасностите, на които можеше да бъде изложен Кетлинг поради напущането на службата. Защото Кетлинг беше отличен офицер, та навсякъде можеше да си намери служба, и то по-благородна, а заедно с нея и по-могъщи покровители, като краля, като пан Сапеха или пан Чарнецки. А при това ще служи на добра кауза и ще намери поле да се отплати на тая страна, която беше подслонила него, изгнаника. Смърт го заплашваше само ако попадне в ръцете на Богуслав, но Богуслав още не владее цяла Жечпосполита.