Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— А мене отдавна вече ме хващаше яд на това момиче. И казвам ти, ваше княжеско височество, че когато вчера дойде и ми рече като на последен дрипльо: „Върви, слуга, горе, че там лежи господарят ти“ — за малко не й извих шията като на врабче, понеже мислех, че е мушнала ваше княжеско височество с нож или те е застреляла с пистолет.

— Ти знаеш, че аз не обичам някой да се разполага тук като гъска… И добре, че не си сторил това, защото щях да заповядам да те щипят с ония клещи, които бяха приготвени за Пласка… Да не си посегнал на нея…

— Пласка вече отпратих назад. Той беше страшно учуден, защото не знаеше защо го бяхме докарали и защо заповядвам да се маха. Искаше да му платим нещо за идването, тъй като, казва, бил имал загуба в търговията, но аз му рекох: наградата ти е, че си отиваш със здрава кожа!… Утре наистина ли ще тръгваме за Подлесието?

— Разбира се. А войската изпратена ли е вече съгласно моите заповеди?

— Райтарите вече тръгнаха за Кейдани, откъдето ще се запътят за Ковно и ще чакат там… Нашите полски хоронгви са още тук, не ми се щеше да ги изпратя по-рано. Хората уж са сигурни, но въпреки това биха могли да се разберат с конфедератите. Гловбич ще тръгне с нас; сеймените под командването на Вротински също. Карлстрьом с шведите ще върви като авангард… Той има заповед по пътя да избива бунтовниците и особено селяните.

— Добре.

— Кириц с пехотата ще се движи по-бавно, за да имаме на кого да се опрем при тежко положение. Ако ще трябва да се движим напред като мълния и цялата ни сметка да се основава на бързината, не зная дали пруските и шведските райтари ще ни бъдат полезни. Жалко, че нямаме достатъчно полски хоронгви, защото, между нас казано, няма като нашата конница…

— А артилерията тръгна ли?

— Тръгна.

— Как така? И Патерсон?

— Не! Патерсон е тук, гледа Кетлинг, който се е наранил с шпагата си доста лошо. Той го много обича. Ако не познавах Кетлинг като смел офицер, щях да помисля, че се е пробол нарочно, за да не тръгне на поход.

— Ще трябва да оставим тук сто души, толкова в Рошене, толкова и в Кейдани. Шведските гарнизони са малки, а де ла Гард и без това иска всеки ден хора от Льовенхаупт. Като заминем ние, бунтовниците ще забравят за шавленското поражение и отново ще вдигнат глава.

— Те и без това се засилват. Отново чух, че в Телше шведите били изклани.

— Шляхтата? Селяните?

— Селяните под водачеството на свещеника, но има шляхтишки чети, особено около Лауда.

— Лауданците заминаха под командването на Володиовски.

— Но са останали много юноши и старци. Те се хващат за оръжието, защото са войнолюбиви по произход.

— Без пари бунтът не ще постигне нищо.

— А ние ще се подсилим с парите на Билевич. Човек трябва да бъде гениален като ваше княжеско височество, за да може да намери изход от всяко положение.

Богуслав се усмихна горчиво.

— В тая страна ценят повече оня, който умее да се докара на нейно величество кралицата и шляхтата. Няма полза нито от гения, нито от добродетелите. Цяло щастие, че съм княз и на Райха, та не ще могат да ме вържат за крак на някой бор. Стига да ми идват редовно доходите от имотите, които имам тук, пет пари не давам за цялата Жечпосполита.

— Дали обаче не ще поискат да ги конфискуват?

— По-напред ние ще конфискуваме Подлесието, ако не цяла Литва. Засега ми повикай Петерсон.

Сакович излезе и след малко се върна с Петерсон. Край леглото на княза започна съвещание, като последица от което на другия ден преди разсъмване трябваше да тръгнат и с бързи преходи да се стремят към Подлесието. Вечерта княз Богуслав се чувстваше вече дотолкова добре, че пирува заедно с офицерите и до късно се забавляваше с шеги, като слушаше с удоволствие цвиленето на конете и дрънкането на оръжието на хоронгвите, които се готвеха за похода.

Понякога той си поемаше дълбоко дъх и се протягаше на стола.

— Виждам, че тоя поход ще ми възвърне здравето — казваше той на офицерите, — защото покрай всички тия преговори и забавления до голяма степен изоставих бойното поле, но аз се надявам на Бога, че конфедератите и нашият екскардинал 154 154 Преди избора си за крал Ян Казимеж е бил духовно лице. — Бел.прев. с корона ще почувстват ръката ми.

На това Патерсон се осмели да отговори:

— Цяло щастие, че Далила не отряза косата на Самсон 155 155 Според библейския разказ необикновено силният Самсон загубил силата си, когато Далила му отрязала косата; все пак после съборил колоните на неприятелския храм. — Бел.прев. .