Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

След тия думи князът пусна слисания шляхтич от прегръдката си и изскочи от стаята.

— За Бога! — каза си мечникът, като се съвзе. — Дадох толкова разумен съвет, че и Соломон не би се засрамил от него, но бих предпочел всичко да станеше без него. Тайната си е тайна… Все пак, троши си главата, блъскай си чутурата в стената, другояче не може да бъде… Хм! Другояче не може да бъде! И слепият ще види това! Дано мраз стегне шведите и ги издуши до крак!… Ако не бяха тия преговори, сватбата щеше да стане с церемонии и цялата Жмудж би надошла на нея, а сега мъжът ще трябва да отива по чорапи при собствената си жена, та да не вдига шум. Тюх, дявол да го вземе! Шичински няма да изпопукат толкова скоро от завист, макар че, слава Богу, това няма да им се размине…

След тия думи той отиде при Оленка.

В това време князът продължаваше да се съвещава със Сакович.

— Шляхтичът танцуваше на две лапи като мечка — казваше той на Сакович, — но и мене ме измори! Уф, така го прегърнах за това, та чак ребрата му изпукаха, и така го тръснах, та мислех, че ботушите ще му изхвръкнат от краката заедно със сламената стелка… А когато му кажех „чичо“, така се надуваше, сякаш беше излапал цял казан свинско със зеле. Бре, бре! Почакай! Ще те направя чичо, но такива чичовци имам купища по целия свят… Сакович, виждам вече как тя ме чака в стаичката си и ме приема със затворени очички и със скръстени ръце… Чакай и ти! Ще ти нацелувам аз тези очички… Сакович! Ще вземеш Пруди в доживотно владение вместо Ошмяна!… Пласка кога може да бъде тук?

— Надвечер! Благодаря на ваше княжеско височество за Пруди…

— Не заслужава! Надвечер? Значи всеки момент… за да може още тая вечер, дори в полунощ, да сключим тоя брак… Договорът готов ли е?

— Готов. Бях щедър от името на ваше княжеско височество. Записах Бирже на девойката… Мечникът ще вие като пес, когато после това му се отнеме.

— Ще полежи в дранголника и ще се успокои.

— И от това не ще има нужда. Щом се види, че бракът не е законен, всичко се обезсилва. Не казах ли на ваше княжеско височество, че ще се съгласят.

— Мечникът не правеше ни най-малки въртели… Интересно какво ще каже тя… Той нещо не се вижда!

— Паднали са в прегръдките си и плачат от вълнение; а как благославят ваше княжеско височество, как се възхищават от добротата и хубостта ти!

— Не знам дали се възхищават от хубостта ми, защото изглеждам някак отпаднал. Все съм болнав и се страхувам да не би вчерашното вцепеняване да се повтори.

— О, стига ваше княжеско височество да имаш топло при себе си…

Князът вече се беше изправил пред огледалото.

— Очите ми са със сини кръгове и тоя глупак Фуре днес ми е почернил криво веждите. Гледай, не са ли накриво? Ще заповядам да му откъснат пръстите, а маймуна ще направя свой камериер. Какво значи това, защо мечника го няма?… Бих искал вече да бъда при девойката! Сигурно ще ми позволи да я целуна преди венчавката… да я целуна… да опитам вкуса й!… Колко бързо се мръква днес… Ако Пласка се противи, ще трябва да се сложат клещи в огъня…

— Пласка няма да се противи, той е подлец и половина!

— И венчавката ще извърши подло.

— Подлец ще ожени подлеца по подъл начин.

Князът изпадна в добро настроение.

— Където кумът е сводник, не може да има друга венчавка!

Двамата млъкнаха за малко, а после почнаха да се смеят, но смехът им се носеше някак странно зловещо в тъмната стая. Настъпваше все по-дълбока нощ.

Князът започна да се разхожда по стаята, като чукаше шумно с дългата дръжка на секирката си, с която се подпираше силно, защото след последното вцепеняване краката още не му служеха твърде добре.

По едно време слугите внесоха свещници и излязоха, но течението на въздуха наклони пламъците на свещите, те дълго не можеха да горят спокойно и восъкът се топеше изобилно.

— Гледай как горят свещите — каза князът. — Какво можеш да отгадаеш от това?

— Че днес една девственост ще се стопи като восък.

— Чудно ми е, че толкова дълго трае това разлюляване.

— Може би душата на стария Билевич прелита над тях.

— Ти си глупав! — каза гневно княз Богуслав. — Страшно глупав! Хубаво време си избрал да говориш за духове!

Настана кратко мълчание.

— В Англия разправят — обади се князът, — че когато в стаята се намира някакъв дух, всяка свещ ще гори светлосиньо, а тия — гледай — горят жълто както обикновено.

— Празна работа!… — каза Сакович. — В Москва има хора…

— Я тихо!… — прекъсна го Богуслав. — Мечникът иде… Не! Вятърът движи прозоречния капак. Дяволите са докарали тая леля на момичето… Кулвец-Хипоцентаурувна! Чувал ли е някой нещо подобно! Но тя наистина изглежда като химера 150 150 Химера и хипоцентаур — чудовища от древната митология. — Бел.прев. .