Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Това е вярно… и слепият би го видял… но на шляхтишкото съсловие ще бъде много неприятно, че ще се прекъсне свободният избор.

— Но кое е по-важно: изборът или отечеството?

— Все едно, ваше княжеско височество, защото това е кардинална основа на Жечпосполита… Та какво е отечеството, ако не сбор от права, привилегии и свободи, на които се радва шляхтишкото съсловие?… Владетел може да се намери и под чуждо владичество.

Гняв и досада прелетяха като светкавица по лицето на Богуслав.

— Carolus — каза той — ще подпише pacta conventa 146 146 Договор, който кралят сключва с народа след избора си (лат.). — Бел.прев. , както подписваха и предшествениците му, а след смъртта му ще изберем когото поискаме… дори тоя Радживил, който ще се роди от Билевичувна.

Мечникът постоя малко, сякаш озарен от тая мисъл, накрай вдигна ръка и викна с голямо въодушевление:

— Consentior 147 147 Съгласен съм (лат.). — Бел.прев. !…

— И аз мисля, че ваша милост си съгласен дори ако след това тронът остане наследствен в рода ни — каза князът с хаплива усмивка. — Такива сте всички!… Но това е по-послешна работа. Засега е необходимо преговорите да завършват успешно… Разбираш ли, ваша милост, чичо?

— Трябва, непременно трябва! — повтори мечникът дълбоко убеден.

— А те могат да завършат успешно, понеже съм желан посредник на негово шведско величество, но знаеш ли защо, ваша милост?… Карл има една сестра, женена за де ла Гард, а другата, бипонтската принцеса, е още мома и той иска да я ожени за мене, та да се сроди с нашия дом и да има в Литва готова партия. Поради това е и неговото благоволение към мене, към което го увещава и вуйчо ми електорът.

— Как така? — попита мечникът обезпокоен.

— Така, ваша милост пане мечник, че за вашето гълъбче съм готов да дам всички бипонтски принцеси заедно с княжеството не само на двата, но и на всичките мостове по света. 148 148 Бипонт (княжество на двата моста) — немско княжество от онова време. — Бел.прев. Само че не би трябвало да дразня тоя шведски хищник, затова гледам да протакам работата; но нека само подпишат трактата, тогава ще видим!

— О! Значи те са готови да не го подпишат, ако узнаят, че ваше княжеско височество се е оженил?

— Ваша милост пане мечник — каза князът натъртено, — ти ме обвини, че аз нямам честни отношения към отечеството си… Но аз като честен гражданин сега те питам: имам ли право за своите частни интереси да жертвам доброто на Жечпосполита?

Пан Томаш слушаше.

— Тогава какво ще стане?

— Помисли сам, ваша милост, какво трябва да стане.

— За Бога, виждам вече, че сватбата трябва да се отложи, а пословицата казва: „Щом се провлече, ще отече.“

— Аз не ще променя сърцето си, защото съм обикнал за цял живот, а и ваша милост трябва да знаеш, че по вярност би могла да ме засрами само търпеливата Пенелопа.

Мечникът се уплаши още повече, защото имаше тъкмо обратно мнение за верността му и то се потвърждаваше от всички, а князът добави като притурка на всичко:

— Но ваша милост имаш право, че никой не е сигурен за утрешния си ден: мога да заболея, о, дори изглежда, че съм пред някаква тежка болест, вчера така се вцепених, че Сакович едва ме спаси; мога да умра, да загина при похода срещу Сапеха, а колко залисии, ядове, неприятности ще има — това и на волска кожа не би могло да се запише.

— Боже Господи, кажи какво трябва да се прави, ваше княжеско височество!

— Какво мога да кажа? — отговори князът тъжно. — Аз сам бих предпочел работата да се свърши час по-скоро.

— Именно да се свърши… венчайте се, а после каквото става, да става…

Богуслав скочи на крака.

— Кълна се в светото евангелие! Със своя разум ваша милост трябва да стане литовски канцлер. Други за три дни не биха измислили това, което дойде веднага в главата на ваша милост! Така е! Точно така! Да се венчаем и да седим мирно. Това е то ум! Аз така и така тръгвам след два дни срещу Сапеха, защото ми се налага! За през това време ще се направи таен проход до стаичката на момичето, а после на път! Това е глава на държавник! Ще посветим две-три доверени лица в тайната и ще ги вземем за свидетели, та венчавката да се извърши formaliter 149 149 Със спазване на всички формалности (лат.). — Бел.прев. . Ще напишем предбрачен договор, ще осигурим дарение от моя страна, към което ще прибавя и завещание, а после за известно време — нито дума! Пане мечник, благодетелю! Благодаря, от сърце благодаря! Ела в прегръдките ми, чичо, защото на тебе дължа най-добрия съвет. Няма да протестирам! Ела в прегръдките ми, а после при моята хубавица… Ще чакам отговора й като на въглени! През това време ще изпратя Сакович за свещеник! Бъди здрав, отче, и дано даде Бог наскоро и дядо на Радживил!