Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

При тия думи той протегна ръка, а мечникът, в чиято душа беше вече преминал първият гняв, не посмя да му откаже своята, при все че я подаде с колебание, и каза:

— Ваше княжеско височество, върни ни свободата и това ще бъде най-доброто удовлетворение.

— Вие сте свободни и можете да си заминете дори днес.

— Благодаря на ваше княжеско височество — отговори мечникът учуден.

— Ще поставя само едно условие, което дано даде Бог да не отхвърлиш.

— Какво е то? — попита мечникът със страх.

— Да пожелаеш да изслушаш търпеливо това, което ще ти кажа.

— Щом е така, ще слушам дори до довечера.

— Не ми давай веднага отговор, но си помисли един-два часа.

— Бог вижда, че желая сговор, стига да получа отново свободата си.

— Свободата си ще получиш, ваша милост, не зная само дали ще поискаш да се възползваш от нея и дали ще бързаш да напуснеш моя дом. Бих се радвал, ако смяташ дома ми и целия Тауроги за свой, но сега слушай. Знаеш ли, ваша милост, мой благодетелю, защо се противопоставях на заминаването на панна Билевичувна? Защото отгатнах, че вие просто искате да избягате, а аз така съм се влюбил в сродницата на ваша милост, че съм готов всеки ден да преплувам Хелеспонт, за да я видя, както някога Леандър е плувал за Херо! 138 138 Леандър и Херо — идеално влюбена двойка от античната митология. — Бел.прев. …

Мечникът отново почервеня в един миг.

— На мене ли смееш да казваш това, ваше княжеско височество?

— Тъкмо на ваша милост, мой достопочтени благодетелю.

— Ваше княжеско височество! Търси си любовница между дворцовите дами и не докосвай шляхтишко момиче, че ще се опариш! Можеш да я държиш тук, можеш да я затваряш, но нямаш право да я опозоряваш!

— Нямам право да я опозорявам — отговори князът, — но имам право да се поклоня пред стария Билевич и да му кажа: Слушайте, отче! Дайте ми вашата сродница за жена, защото без нея не мога да живея.

Мечникът така се слиса, че не можа да каже нито дума, някое време само мърдаше мустаците си, а очите му изскочиха навън; после започна да ги търка с длани и да поглежда ту към княза, ту по стаята, най-сетне каза:

— Сън ли е това или наяве?

— Не спиш, ваша милост, не спиш, а за да се убедиш още по-добре, ще повторя cum omnibus titulis 139 139 С всичките титли (лат.). — Бел.прев. : Аз, княз Богуслав Радживил, конюши на великото литовско княжество, моля тебе, Томаш Билевич, рошенски мечник, за ръката на твоята братова дъщеря панна ловчанка Александра.

— Как така? За Бога! Ти обмислил ли си, ваше княжеско височество?

— Аз съм обмислил, сега обмисли и ти, благодетелю, дали кавалерът е достоен за девойката…

— От учудване не мога да си поема дъх…

— Разбери сега дали съм имал някакви нечисти намерения.

— И ваше княжеско височество не би се спрял от нашето бедно положение?

— Толкова ли са евтини Билевичи, толкова ли малко цениш вашия шляхтишки герб и древността на рода си? Нима това го казва един Билевич?

— Ваше княжеско височество, аз зная, че началото на рода ни трябва да търся в древния Рим, но…

— Но нямате нито хетмани, нито канцлери — прекъсна го князът. — Това не значи нищо! Така или иначе вие сте електори както моят бранденбургски вуйчо. Щом в нашата Жечпосполита шляхтич може да бъде избран за крал, няма недостъпни места за нозете му. Аз, драги мечник, а ако даде Бог, мой чичо, произхождам по майка бранденбургска княгиня, баща ми е от Острогска, но дядо ми, приснопаметният Кшищоф първи, тоя, когото наричаха Мълнията, велик хетман, канцлер и вилненски воевода, primo voto 140 140 При първия си брак (лат.). — Бел.прев. бил женен за Собкувна и все пак поради това не му паднала корона от главата, защото Собкувна е била шляхтичка, също така от благороден произход както и другите. Ето защо, когато покойният ми баща се е женил за дъщерята на електора, удивлявали се, че не обръща внимание на достойнствата, при все че се свързва с владетелски дом. Такава е тая шляхтишка гордост у вас, дявол да го вземе. Хайде, милостиви пане, признай, че ти не смяташ рода Собек за по-добър от Билевич. Нали?…

Като говореше така, князът започна да потупва много интимно пан мечника по плещите, а шляхтичът омекна като восък и отговори:

— Бог да възнагради ваше княжеско височество за това благородно намерение… Товар падна от сърцето ми! Ех, ваше княжеско височество, да не беше и тая разлика във вярата!…

— Католически свещеник ще ни венчае, аз самият не искам друг.

— През целия си живот ще бъдем благодарни за това, защото се отнася до Божията благословия, която Господ Иисус навярно би отказал, ако някакъв мръсник…