Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Тук пан мечникът си прехапа езика, защото се досети, че щеше да каже нещо неприятно за княза, но Богуслав дори не го забеляза, напротив, усмихна се милостиво и добави:

— А що се отнася до потомството, няма да възразявам, тъй като не съществува нищо, което не бих направил за тая прекрасна ваша девойка.

Лицето на мечника светна, сякаш го обляха слънчеви лъчи.

— Наистина Бог е бил щедър към красотата на тая подявка… Това е вярно!

Богуслав отново го потупа по рамото, наведе се към ухото на шляхтича и му зашепна:

— А пък аз гарантирам, че първото ще бъде момче, и то картина, не момче!

— Хи! Хи!…

— Защото от Билевичувна не може да бъде друго.

— От Билевичувна с Радживил — добави мечникът, като се наслаждаваше от свързването на тия имена? — Хи! Хи! Ех, че шум ще се вдигне по цялата Жмудж… И какво ли ще кажат нашите неприятели Шичински, когато Билевичи пораснат толкова? Ами че те не оставиха на мира дори стария полковник, при все че той беше мъж от римски мащаб, уважаван от цяла Жечпосполита.

— Ще ги изтирим от Жмудж, ваша милост мечнико!

— Боже велики, Боже милостиви, неизвестни са твоите присъди, но ако в тях е казано, че пановете Шичински ще се пръснат от завист… нека бъде волята ти!

— Амин! — добави Богуслав.

— Ваше княжеско височество! Не се сърди, че не се държа със съответното достойнство, както подобава на човек, от когото молят за ръката на момиче, и че прекалено явно проявявам радостта си… Но ние живеехме в мъки, защото не знаехме какво ни чака и предполагахме най-лошото. Стигна се дотам, че мислехме най-лошото и за ваше княжеско височество, а то изведнъж се оказва, че страховете и предположенията ни са били неоснователни и че можем да дадем свобода на първоначалното си възхищение от ваше княжеско височество. Затова казвам, че сякаш някой ми смъкна товар от гърба…

— Дали и панна Александра ме осъждаше така?

— Тя ли? Дори да бях Цицерон, пак нямаше да мога да опиша първоначалната й адмирация към ваше княжеско височество… И мисля, че само нейната чистота и вродена несмелост стоеше като пречка за чувствата й. Но когато узнае за чистите намерения на ваше княжеско височество, сигурен съм, че сърцето веднага ще отхвърли юздите и ще полети с най-голям устрем към ливадата на любовта.

— Цицерон не би съумял да го каже така хубаво! — отговори Богуслав.

— Когато човек е щастлив, става и красноречив. Но щом ваше княжеско височество благоволяваш да слушаш така любезно всичко, което приказвам, тогава ще бъда искрен докрай.

— Бъди откровен, пане мечник…

— Защото, макар девойката да е млада, но hic mulier 141 141 Този жена (лат.) — шеговито определение за енергични, твърди по характер жени. — Бел.прев. и с направо мъжки ум, тя има чудно твърд характер. Там, където много опитни хора биха се поколебали, тя дори не ще се замисли. Което е лошо, то е наляво, което е добро — надясно… а самата тя е също надясно. Уж е мека, но щом избере веднъж пътя, дори оръдие да стреля, няма полза, тя не ще се отклони. На дядо си и на мене се е метнала; баща й беше роден за войник, но мек човек… майка й — обратно, Войниловичувна de domo 142 142 По бащина линия (лат.). — Бел.прев. , братовчедка на Кулвецувна, също беше с твърд характер.

— Приятно ми е да чуя това, пане мечник!

— Няма да повярваш, ваше княжеско височество, колко е настроена тя срещу шведите — о! — срещу всички неприятели на Жечпосполита. Щом заподозре някого дори в най-малка измяна, веднага започва да изпитва към него непреодолимо отвращение, дори той да е ангел, а не човек… Ваше княжеско височество, прости на стареца, който по възраст, ако не по достойнство, би могъл да ти бъде баща: зарежи шведа… Нали той е потисник на отечеството, по-лош от татарина! Тръгни с войската си срещу тия синковци и тогава не само аз, но и тя ще тръгне с тебе на бой! Прощавай, ваше княжеско височество, прощавай!… Ето, казах, каквото мислех!

Богуслав преодоля себе си след кратко мълчание и заговори така:

— Пане мечник, благодетелю! Вчера още можехте да предполагате, но днес вече не бива да смятате, че искам само да ви хвърлям прах в очите, като казвам, че аз съм на страната на краля и отечеството. Под клетва, като на роднина повтарям, че това, което казах за мира и за неговите условия, беше чиста истина. И аз бих предпочел да тръгна на бой, защото и природата ми ме влече към това, но видях, че спасението не е там, и от чиста любов трябваше да хвана друг път… А сега мога да кажа, че постигнах нечувано нещо, защото да сключиш такъв мир след загубена война, та силата победителка да отиде на служба при победената, от това не би се срамувал дори и най-хитрият между хората, Мазарини… Не само панна Александра, но и аз наравно с нея чувствам odium 143 143 Омраза (лат.). — Бел.прев. към неприятелите. Какво да се прави обаче? Как може да се спаси това отечество? — Nes Hercules contra plures! 144 144 Дори Херкулес не може да направи нищо срещу мнозина (лат.). — Бел.прев. И тогава си помислих така: „Вместо да загина, което би било и по-лесно, и по-утешително, трябва да го спасявам.“ А понеже по въпроси от тоя род съм се учил при големи дипломати, понеже съм роднина на електора и поради братовчеда си Януш, добре гледан от шведите, веднага започнах преговори; а какъв беше техният cursus 145 145 Ход, развой (лат.). — Бел.прев. и каква беше ползата за Жечпосполита, това вече знаеш, ваша милост: край на войната, отърваване от гнет на вашата католическа вяра, на черквите, духовенството, шляхтишкото съсловие, простолюдието, шведска помощ за московската и казашката война, а сигурно и разширяване на територията… И всичко това за една отстъпка, че след Казимеж крал ще стане Карл. Който в тия времена е направил повече за отечеството, нека дойде да го видя!