Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Князът не се показа през целия ден. Дори обядва в стаята си само с пан Сакович. Възбуден до дъното на душата си, той не можеше да мисли така ясно, както обикновено.

Газеха го някакви тръпки. Те бяха предвестник на тежка треска, която щеше да го хване след малко с такава сила, че през време на пристъпите й той се вцепеняваше напълно, та трябваше да го разтриват. Но в тоя момент князът приписваше състоянието си на необикновено силната любов и смяташе, че или трябва да я удовлетвори, или да умре.

А като разказа на Сакович целия си разговор с мечника, заяви следното:

— Ръцете и краката ме парят, мравки пъплят по кръста ми, в устата ми горчи и гори. Ах, дявол да го вземе, какво е това?… Никога не ми се е случвало!…

— Защото ти, ваше княжеско височество, си натъпкан със скрупули както печена пуйка със зеле… Княз скопен петел, княз скопен петел! Ха, ха!

— Ти си глупак!

— Много добре!

— Не от остроумията ти се нуждая аз!

— Вземи лютня, ваше княжеско височество, и иди под прозореца на момичето, тогава мечникът може да ти покаже… пестника си. Тю! По дяволите! Нима толкова е нерешителен Богуслав Радживил?

— Глупак си ти!

— Много добре! Виждам, че ваше княжеско височество започваш да говориш със себе си и да си казваш истината в очите. Смело, смело! Моля да не обръщаш внимание на достойнството си.

— Само че виждаш ли, Сакович, когато моето куче Кастор почне да си позволява волности с мене, тогава често го ритвам в ребрата с крак, а тебе може да те сполети нещо по-лошо.

Сакович скочи на крака уж разгневен както неотдавна рошенският мечник, а понеже имаше необикновен дар да имитира другите, започна да вика с глас, толкова подобен на гласа на мечника, че човек би могъл да се излъже, ако не вижда кой говори.

— Какво значи това, турски плен ли? Искат да потискат свободен гражданин, основни права да тъпчат?

— Остави, остави! — казваше трескаво князът, — защото там тя засланяше със собствената си личност тоя стар глупак, а тук няма кой да те брани…

— Щом го е прикрила, трябваше да я вземеш в залог!…

— Не може иначе, но тук ще да има някакви магии. Или трябва да ми е направила нещо, или звездите са такива, че просто обезумявам… Да беше я видял как бранеше пършивия си чичо… Но ти си глупак! Главата ми се върти! Гледай как ми горят ръцете! Такава да обичаш, такава да привлечеш при себе си, с такава…

— Да имаш потомство! — добави Сакович.

— Е да! Да! Сякаш знаеш — и това трябва да стане, защото иначе тия пламъци ще направят да експлодирам като граната. За Бога, какво става с мене… Дали пък не ще се оженя, дявол да го вземе?

Сакович стана сериозен.

— Такова нещо не бива да мислиш, ваше княжеско височество!

— Там е работата, че мисля, там е работата, че като пожелая, ще постъпя така, дори цял полк Саковичовци да ми повтарят цял ден: „Такова нещо не бива да мислиш, ваше княжеско височество!“

— О, виждам, че това не са шеги!

— Болен съм, омагьосан, друго не може да бъде!

— Защо най-сетне ваше княжеско височество не последва съвета ми?

— Като че ли ще го последвам! По дяволите всички сънища, всички Билевичи, цяла Литва заедно със съдилищата и Ян Казимеж в добавка. Другояче не ще постигна нищо… Виждам, че не ще постигна! Стига вече! Какво? Голяма работа! Голямо нещо! А аз, глупакът, досега се колебаех на две страни! Страхувах се от сънищата, от Билевичи, от процеси, от врявата на шляхтичите, от успехите на Ян Казимеж!… Кажи ми, че съм глупак! Чуваш ли? Заповядвам ти да ми кажеш, че съм глупак!

— А аз не ще те послушам, защото сега именно си Радживил, а не калвинистки викарий. Но ти трябва да си наистина болен, ваше княжеско височество, никога не съм те виждал толкова загрижен.

— Това е вярно! При най-тежки положения само съм махвал с ръка и подсвирквал, а сега се чувствам, като че ли някой ми вбива шпори в слабините.

— Чудно ми е това, че ако тая девойка е направила умишлено нещо на ваше княжеско височество, не го е сторила, та после да бяга, а от думите, които ми каза ваше княжеско височество, се вижда, че те двамата са искали да се измъкнат тихомълком.

— Риф ми казваше, че това е под влияние на Сатурн, чиито горещи изпарения се издигат именно през тоя месец.

— Ваше княжеско височество, по-добре си вземи за патрон Юпитер, защото на него му е вървяло без сватби. Всичко ще бъде добре, само ваше княжеско височество не бива да говори за сватба, освен за привидна венчавка.

Внезапно ошмянският староста се удари по челото.