Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Князът, напротив, беше съвсем свободен в държането си, само очите му бяха малко отпаднали, лицето му по-бледо от обикновено, но тъкмо тая му бледост се открояваше чудесно от утринната му дреха с цвят на бисер, обшита със сребро; все пак той веднага забеляза, че го посрещат някак си по-другояче и го виждат с по-малко радост от обикновено. Но веднага помисли, че навярно тия двама роялисти са узнали за връзките му с шведите и оттук тая студенина на приема.

Тогава той реши незабавно да хвърли прах в очите им и след обикновените комплименти при приветствието започна така:

— Пане мечник милостиви, навярно ваша милост си вече чул какво нещастие ме сполита…

— Ваше княжеско височество иска да каже за смъртта на княза воевода ли? — отвърна мечникът.

— Не само за смъртта. Това е тежък удар, но аз се предадох вече на Божията воля, който се надявам, че е възнаградил щедро братовчеда ми за всичкото зло, което му беше сторено; но на мене Бог ми изпрати ново бреме, защото трябва да водя вътрешна война, а това е горчива участ за всеки, който обича отечеството си…

Мечникът не отговори нищо, само погледна Оленка малко отстрани.

А князът продължи:

— Благодарение на моята работа, моите усилия, а само Бог знае на каква цена, аз вече бях осъществил мира. Оставаше само да се подпишат договорите. Шведите щяха да напуснат Полша, без да искат никакво обезщетение, освен съгласието на краля и съсловията след смъртта на Ян Казимеж на полския трон да бъде избран Карол. Този толкова велик и могъщ пълководец щеше да бъде спасение за Жечпосполита. Нещо повече — още сега щеше да остави подкрепления за украинската и московската война. И щяхме да разширим нашите територии; но това не се харесва на пан Сапеха, защото тогава не би могъл да преследва Радживилови. Всички вече се съгласиха с тия договори, само той се противопоставя с оръжие в ръка; съвсем не се интересува от отечеството, а държи на личните си интереси. Докато работата стигна дотам, че сега ще трябва да се употреби оръжие срещу него и тая задача се възложи именно на мене със скритото съгласие на Ян Казимеж и Карол. Ето как стои въпросът! Аз никога не съм отбягвал от никакво задължение и затова трябва да се заема с тая задача, при все че мнозина ще ме осъждат неоснователно и ще помислят, че започвам братоубийствена война само от желание за мъст. На това мечникът отговори:

— Който е опознал ваше княжеско височество така добре както ние, него не ще излъжат външните форми и винаги ще успее да разбере истинските намерения на ваше княжеско височество.

Тук пан мечникът, възхитен от собствената си хитрост и дипломатичност, намигна на Оленка толкова явно, че тя чак се уплаши да не би князът да е съзрял тоя знак.

Князът обаче го забеляза.

„Не ми вярват“ — помисли той.

И макар на лицето му да не се показа гняв, все пак това го убоде в душата. Той беше съвсем искрено убеден, че е оскърбление да не се вярва на един Радживил, дори когато му скимне да говори измислици.

— Патерсон ми каза — обади се той след малко, — че ваша милост искаш да ми дадеш парите си в заем. С готовност ще приема услугите на ваша милост, защото признавам, че и аз сега се нуждая от пари. Когато настане мир, ще постъпиш, както желаеш: или ще си вземеш парите, или аз ще дам на ваша милост няколко села в залог, така че това да бъде от полза за тебе.

Тук князът се обърна към Оленка:

— Прощавай, ваша милост панно, че пред такова съвършено същество не говорим нито за въздишки, нито за идилии. Не подхожда тоя разговор, но времената са такива, че човек не може да даде прилична воля на възхищенията и адмирациите си.

Оленка сведе очи и като хвана с върха на пръстите роклята си, направи съответен реверанс, без да пожелае да каже нещо.

В това време мечникът си състави нечувано несръчен план, който обаче той смяташе за необикновено хитър.

„И ще избягам с момичето, и пари няма да му дам“ — помисли той.

После се покашля, поглади няколко пъти косата си и каза:

— Приятно ще ми бъде да услужа на ваше княжеско височество. Не казах всичко на Патерсон, но ще се намери и гърне със златни злоти, което съм заровил отделно, та при нещастие да не загубя цялата си парична наличност. Освен това има и бурета с пари, собственост на другите Билевичи, но те са закопани в мое отсъствие под ръководството на панна Александра и само тя може да намери мястото, защото човекът, който ги е носил, умря. Та позволи ни, ваше княжеско височество, да заминем двамата, за да докараме всичко.