Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Mea culpa! Меа culpa! Меа maxima culpa! 135 135 Моя е вината, най-голямата вина е моя (лат.). — Бел.прев. Защото и на мене самия ми хрумваше, а и други някои ми шепнеха, че тоя дявол е хлътнал по тебе, а аз не казвах нищо, дори се гордеех и мислех: „Сигурно ще се ожени!“ Роднина сме на Гошевски, на Тизенхаузови също… Защо да не бъдем роднини и на Радживилови? За тая суетност, за тщеславието ми ме наказва Бог… Хубаво роднинство измислил тоя изменник! Такъв роднина искал да ни бъде… Дано пукне!… Като чифлишки бик на селски яловици! Дано пукне! Но ще има да чакаш! По-напред тая ръка и тая сабя ще изгният!…

— Сега трябва да мислим за спасение — отговори Оленка. И почна да му излага плановете си за бягство.

Пан мечникът се уталожи, слушаше внимателно, накрай каза:

— По-добре да събера крепостните си и да създам чета! Ще нападам шведите, както ги нападат другите, както някога Кмичиц нападаше Ховански. По-безопасно ще бъдеш в гората и на полето, отколкото в двореца на тоя предател и еретик!

— Добре — отговори девойката.

— Не само че не съм против — говореше мечникът в разпалеността си, — но казвам: колкото по-скоро, толкова по-добре… А пък крепостни и коси ще се намерят. Ама ми били изгорили резиденцията — не е важно! Ще събера селяни от другите си села… Всички Билевичи, които вече са излезли на бой, ще дойдат при нас. Ще ти покажем на тебе, господарче, едно роднинство… Ще ти покажем какво значи да посягаш на честта на Билевичувна… Ама си бил Радживил! Какво от това! В билевичовския род няма хетмани, но няма и предатели!… Ще видим след кого ще тръгне цялата Жмудж!…

Сега той се обърна към девойката:

— Тебе ще те настаним в Бяловежа, а ние ще се върнем! Дума да не става! Той ще трябва да плати за тая обида, защото тя засяга цялото шляхтишко съсловие. Позор за тоя, който не се обяви на наша страна! Бог ще помогне, братята шляхтичи ще помогнат, шляхтата ще помогне, а тогава огън и меч! Билевичи няма да отстъпят на Радживилови! Позор за тоя, който не ще бъде с нас! Позор за тоя, който не светне със сабя пред очите на предателя! Кралят, сеймовете, цялата Жечпосполита ще бъде с нас!

И мечникът, червен като кръв и с настръхнала коса, заудря с пестник по масата.

— Тая война е по-важна от шведската, понеже ние сме цялото рицарско съсловие, ние сме правата, ние сме цялата Жечпосполита, онеправдана и разклатена в най-дълбоките си основи. Позор, който не разбира това! Край на отечеството ни, ако не отмъстим и не накажем предателя!

Така старата кръв се разиграваше все по-буйна, та се наложи Оленка да успокоява мечника. Досега той бе стоял спокойно, макар да изглеждаше, че загива не само отечеството, но и целият свят, ала едва когато бяха засегнати Билевичи, в това той видя най-страшната пропаст за отечеството и започна да реве като лъв.

А девойката, която имаше голямо влияние върху него, успя най-сетне да го успокои, като му обясняваше, че за да се спасят и за да успее бягството, ще трябва да запазят най-голяма тайна и да не покажат на княза, че се досещат каквото и да било.

Той се закле тържествено, че ще постъпва според нейните указания, а после започнаха да обмислят самото бягство. Работата не беше много трудна, защото изглеждаше, че никак не ги пазеха. Затова решиха най-напред мечникът да изпрати свой слуга с писма до икономите с нареждане веднага селяните от всички села, които принадлежат на него и на другите Билевичи, да почнат да се събират и въоръжават.

След това шестима доверени слуги трябваше уж да тръгнат за Билевиче за буретата с пари и сребро, а всъщност да се спрат в гирляколските гори и там да чакат господарите с коне, багаж и храна. А те самите решиха, че ще потеглят от Тауроги с шейна, придружени от двама слуги, уж само за близката Гавна, а после ще се прехвърлят на яздитни коне и ще побегнат веднага. Те ходеха често в Гавна при семейство Кучук-Олбротовски, където понякога оставаха и да нощуват, та очакваха, че заминаването им не ще направи впечатление на никого и преследване няма да бъде предприето, преди да изтекат два или три дни, когато вече ще бъдат всред въоръжени чети и в недрата на непроходими гори. Отсъствието на княз Богуслав засилваше надеждите им.

В това време пан Томаш се зае много енергично с подготовката. На другия ден замина слуга с писмата. На третия ден пан мечникът разговаря нашироко с Патерсон за заровените си пари, които казваше, че били над сто хиляди, и за необходимостта да ги докара на безопасно място в Тауроги. Патерсон повярва лесно, защото шляхтичът минаваше за много богат човек, а и беше такъв.