Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Нека ги докарат час по-скоро — каза шотландецът, — ако има нужда, ще дам и войници.

— Колкото по-малко хора знаят какво возя, толкова по-добре. Моята прислуга е вярна, а буретата ще поръчам да покрият с коноп, какъвто често карат от нашите места за Прусия, или пък с дъги за бъчви, за които никой не ще се полакоми.

— По-добре с дъги — каза Патерсон, — защото през конопите могат да набутат със сабя или пика, че на дъното на колата има нещо. А парите най-добре дай, ваша милост, на княза срещу разписка. Аз зная, че той се нуждае от пари, защото доходите идват нередовно.

— Бих искал да услужа на княза, та да не бъде затруднен — отвърна шляхтичът.

С това разговорът се свърши и всичко изглеждаше, че върви най-благоприятно, защото веднага след това слугите тръгнаха, а мечникът и Оленка щяха да заминат на другия ден.

Но вечерта княз Богуслав се върна най-неочаквано с два полка пруски райтари. Работите му не ще да са вървели много благоприятно, тъй като се върна сърдит и загрижен.

Още същия ден той свика военен съвет, съставен от електорския пълномощник граф Сейдевиц, Патерсон, Сакович и райтарския полковник Кириц. Съвещаваха се до три часа през нощта, а предмет на съвещанието беше походът към Подлесието срещу пан Сапеха.

— Електорът и шведският крал ми дадоха военни подкрепления — казваше князът. — Едно от двете: или ще сварим Сапеха още в Подлесието и в такъв случай ще трябва да го унищожим, или не — тогава ще заемем Подлесието без никаква съпротива. За всичко това обаче са нужни пари, а тях не ми даде нито електорът, нито негово шведско величество, защото и те самите нямат.

— У кого трябва да се търсят пари, ако не при ваше княжеско височество — отговори граф Сейдевиц. — В целия свят се говори за неизброимите радживиловски съкровища.

На това Богуслав отговори:

— Пане Сейдевиц, ако до мене достигаше всичко, което ми се дължи от моите наследствени имоти, навярно щях да имам повече пари, отколкото пет ваши немски князе, взети заедно. Но в страната вилнее война, доходите не идват или биват заграбени от бунтовниците. Би могло да се получат пари срещу полици от пруските градове, но ваша милост знаеш най-добре какво става в тях и че те биха развързали кесиите си може би само за Ян Казимеж.

— А Крулевец?

— Каквото можеше да се вземе, аз съм го взел, но то е малко.

— Щастлив съм, че ще мога да дам добър съвет на ваше княжеско височество — каза Патерсон.

— Бих предпочел да ми дадеш пари.

— Тоя съвет се равнява на пари. Вчера пан Билевич ми каза, че имал значителна парична сума в градината си в Билевиче и иска да ги докара тук на сигурно място, както и да ги даде на ваше княжеско височество срещу разписка.

— О, и ти, и тоя шляхтич ми паднахте от небето! — извика Богуслав. — А много ли са тия пари?

— Над сто хиляди освен среброто и скъпоценностите, които като че ли струват още толкова.

— Среброто и скъпоценностите шляхтичът не ще пожелае да превърне в пари, но може да ги заложи. Благодаря ти, Патерсон, защото това ми идва точно навреме. Още утре ще трябва да поговоря с Билевич.

— Тогава ще го предупредя, защото той се стяга да отиде утре с панна Билевич в Гавна при Кучук-Олбротовски.

— Предупреди го да не заминава, преди да се види с мене.

— Слугите са вече изпратени, страхувам се само дали ще се върнат здрави и читави.

— Можем да пратим цял полк подир тях, после ще поговорим. Много навреме ми иде това, много навреме! А и весело ще бъде, ако откъсна Подлесието от Жечпосполита с парите на тоя кралски привърженик и патриот.

След тия думи князът се сбогува със съвета, защото трябваше да се предаде в ръцете на камериерите си, чиято задача беше всеки ден преди лягане да се грижат за запазването на необикновената му хубост чрез бани, кремове и разни майстории, известни само в чужбина. Това обикновено продължаваше час, понякога и два; а князът беше вече уморен и от пътя, и от късното време.

На другия ден сутринта Патерсон задържа мечника и Оленка, като им съобщи, че князът желае да се види с тях. Заминаването трябваше да се отложи, но те не се обезпокоиха кой знае колко от това, тъй като Патерсон им каза каква е причината.

Един час по-късно дойде князът. Въпреки че пан Томаш и Оленка си бяха обещали тържествено, че ще го приемат постарому, и въпреки всичките си усилия те не можаха да постъпят така.

При вида на младия княз нейното лице се промени, а лицето на мечника се обля с кръв; известно време двамата стояха объркани, възбудени и напразно се мъчеха да възвърнат обикновеното си спокойствие.