Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Богуслав го погледна изпитателно.

— Как така? Патерсон казваше, че ваша милост вече си изпратил слугите, а щом те са заминали, значи трябва да знаят къде са парите.

— Но за другите не знае никой освен нея.

— Ами те трябва да са заровени на някакво видно място, което лесно може да бъде обяснено с думи или delineare 136 136 Да се нарисува, начертае (лат.). — Бел.прев. на хартия.

— Думите са празна работа — отговори мечникът, — а слугите не разбират от чертежи. Ще заминем двамата, това е!

— За Бога, ти, ваша милост, трябва да познаваш добре градините си, затова замини сам. Защо ще трябва да пътува и панна Александра?

— Сам няма да отида! — отговори решително мечникът. Богуслав го изгледа втори път изпитателно, след това седна удобно и започна да се удря по ботушите с пръчката, която държеше в ръка.

— Непременно ли? — каза той. — Е добре! Но в такъв случай ще ви дам два полка конница, които ще ви откарат и докарат.

— Няма нужда от никакви полкове. Сами ще заминем и ще се върнем. Това е наш край и там нищо не ни заплашва.

— Като загрижен за гостите си домакин не мога да позволя панна Александра да пътува без въоръжена охрана. Избирай, ваша милост: или сам, или двамата с ескорт.

Пан мечникът видя, че е хлътнал в собствената си примка, и това го разсърди до такава степен, та забрави за всякаква предпазливост и викна:

— Ти избирай, ваше княжеско височество: или ще отидем двамата без полкове, или няма да дам пари!

Панна Александра го погледна умолително, но мечникът беше вече почервенял и започна да пъхти. Наистина той беше по природа предпазлив, дори несмел човек, който обичаше да урежда по мирен начин всички работи, но прелееше ли веднъж чашата, наостреше ли се прекалено много срещу някого или станеше въпрос за честта на Билевичи, тогава той се хвърляше с някаква отчаяна смелост дори срещу най-могъщия неприятел.

Така и сега се хвана с ръка за лявата си страна и като удари сабята си, почна да вика с цяло гърло:

— Какво е това тук, турски плен ли? Искат да потискат свободен гражданин? Да погазват основни права?

Облегнат с гръб на стола, Богуслав го наблюдаваше внимателно, без видими признаци на гняв, само погледът му ставаше все по-студен и все по-бързо удряше с пръчката по ботушите си. Ако мечникът го познаваше по-добре, щеше да разбере, че навлича върху главата си страшна опасност.

Да има човек връзки с Богуслав, беше просто страшно, защото никога не се знаеше кога над дворцовия кавалер и свикналия да се владее дипломат ще вземе връх дивият и невъздържан магнат, който тъпче всяка съпротива с жестокостта на източен деспот. Великолепното възпитание, добрите маниери, придобити в най-първите европейски дворове, самообладанието при отношенията му с хората и изискаността му сякаш бяха чудни и огромни цветя, под които се спотайваше тигър.

Но мечникът не знаеше това и продължаваше да крещи в гневното си заслепление:

— Ваше княжеско височество, не се преструвай повече, защото те познават!… И внимавай, че нито шведският крал, нито електорът, на които служиш срещу отечеството, нито твоето княжеско достойнство ще те предпазят от съд, а сабите на шляхтичите ще те научат на послушание… хлапако!…

При тия думи Богуслав стана, в миг строши пръчката в железните си ръце и като захвърли парченцата в краката на мечника, каза със страшен, сподавен глас:

— Ето ми вашите права! Ето вашите съдилища! Ето вашите привилегии!

— Отвратително насилие! — викна мечникът.

— Мълчи, шляхтичецо — викна князът, — защото ще те стрия на прах!

И тръгна към него, за да хване смаяния шляхтич за гърдите и да го блъсне в стената.

Изведнъж Билевичувна се изправи между тях.

— Какво искаш да правиш, ваше княжеско височество? — каза тя.

Князът се спря.

А тя стоеше с издути ноздри, с пламнало лице и с огън в очите като гневна Минерва. Гърдите й се надигаха под елечето като морски вълни и беше толкова чудесна в тоя си гняв, че Богуслав се загледа в нея, всички желания изпълзяха на лицето му като змии, които населяват пещерите на душата.

След малко гневът му мина, той се овладя, гледа някое време Оленка, накрай лицето му омекна, той сведе глава над гърдите и каза:

— Прощавай, ангелска девойко!… Душата ми е пълна с мъки и болка, та и не се владея.

Каза това и излезе от стаята.

Тогава Оленка закърши ръце, а мечникът дойде на себе си, хвана се за косата и викна:

— Аз развалих всичко, аз съм причина за твоята гибел!