Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Полуделите тълпи се хвърлят по посока на портата, но изведнъж — о, чудо! — шведският огън вместо да се засили, почва да отслабва.

В същото време някакъв силен глас се разнася неочаквано от върха на камбанарията:

— Пан Чарнецки е вече в града! Виждам нашите знамена! Шведският огън отслабва все повече.

— Стой! Стой! — командва воеводата.

Но тълпите не го чуват и тичат слепешката. Внезапно на краковската порта се появява бяло знаме.

И наистина, след като превзе Гданския дом, Чарнецки се втурна като ураган в района на крепостта, а когато и даниловичовският дворец беше също превзет, когато след малко и литовските знамена заблестяха по стените откъм „Свети Дух“, Витенберг реши, че по-нататъшната съпротива е безсмислена. Наистина шведите още можеха да се отбраняват във високите къщи на Старе и Нове място, но и гражданите бяха вече грабнали оръжие: отбраната щеше да се свърши със страхотно клане на шведите без надежда за победа.

Тогава тръбачите започнаха да тръбят по стените и да развяват бели знамена. Като видяха това, полските командири спряха нападението, а после генерал Льовенхаупт, придружен от няколко полковници, излезе от портата за Нове място и полетя с всички сили към краля.

Градът беше вече в ръцете на Ян Казимеж, но добрият владетел желаеше да спре проливането на християнска кръв, затова се съгласи на условията, които се предлагаха по-рано на Витенберг. Градът трябваше да бъде предаден с цялата натрупана в него плячка. На всеки швед се позволяваше да си вземе само онова, което беше донесъл със себе си от Швеция. Гарнизонът заедно с всички генерали и с оръжие в ръка имаше право да излезе от града, като вземе със себе си болните и ранените, както и няколкото десетки шведски дами, които се намираха във Варшава. На поляците, които още служеха при шведите, се даваше амнистия с оглед на това, че навярно вече не служеха доброволно. От амнистията беше изключен само Богуслав Радживил, с което Витенберг се съгласи лесно, тъй като князът в тоя момент се намираше с Дъглас край Буг.

Условията бяха подписани веднага. Всички камбани по черквите започнаха да вестят на града и на целия свят, че столицата отново преминава в ръцете на законния монарх. Един час по-късно иззад валовете се изсипаха множество най-бедни хора, за да търсят милосърдие и хляб в полските станове, тъй като вече всички в града освен шведите бяха без храна. Кралят заповяда да се дава каквото може, а самият той отиде да наблюдава излизането на шведския гарнизон.

И той застана, заобиколен от духовни и светски сановници, с толкова великолепна свита, че заслепяваше човешките очи. Почти цялата войска, тоест коронната, командвана от хетманите, дивизията на Чарнецки, литовската на Сапеха и неизброимите маси от народното опълчение заедно с прислугата, се беше събрала около краля, понеже всички бяха любопитни да видят тия шведи, с които преди няколко часа бяха воювали толкова страшно и кърваво. Откакто се подписа споразумението, по всички порти стоеха полски комисари; на тях беше възложено да проверяват дали шведите не откарват някаква плячка. Отделна комисия беше заета с приемането на плячката в самия град.

И така най-напред се появи конницата, която беше малобройна, особено защото Богуславовата беше изключена от правото да напусне града; след нея вървеше артилерията с леките оръдия, тъй като тежките трябваше да бъдат предадени на поляците. Заедно с оръдията вървяха войници със запалени фитили. Над тях плющяха развети знамена, които се свеждаха в знак на почит пред полския крал, неотдавнашния скиталец. Артилеристите вървяха смело и гледаха полските рицари право в очите, сякаш искаха да им кажат: „Ние пак ще се срещнем!“ — а поляците се удивляваха от гордото им държане и бодър дух, който не се бе понижил поради нещастието. След тях се появиха каруци с офицери и ранени. В първата лежеше канцлерът Бенедикт Оксенщирна, пред когото кралят заповяда пехотата да вземе за почест, понеже желаеше да покаже, че той знае да цени добродетелите дори у неприятеля.

После, при съпровод от барабани и също така с развети знамена, минаха каретата на несравнимата шведска пехота, прилични на подвижни замъци според израза на Субагази. След тях се появи великолепна свита от райтари, от глава до пети в брони, със светлосиньо знаме, на което беше избродиран златен лъв. Тия райтари съпровождаха генералния щаб. При появата им из тълпата се зашушука: — Витенберг минава! Витенберг!