Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Здесь есть возможность читать онлайн «Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)» — ознакомительный отрывок электронной книги совершенно бесплатно, а после прочтения отрывка купить полную версию. В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Потоп (Част втора): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Потоп (Част втора)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

ИСТОРИЧЕСКИ ЕПОС ОТ НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ
В продължението на историческия епос „Потоп“ Хенрик Сенкевич описва героичната отбрана на Жечпосполита срещу нападението на Швеция. Войските на шведския крал Карл Густав, който обичал да бъде сравняван с Александър Македонски, са предвождани от маршал Витенберг. В решителните схватки полският крал Ян Казимеж разчита главно на киевския кастелан Чарнецки — отличен тактик и храбър воин, безстрашен като вълк единак, готов във всеки удобен момент да се обърне с лице към преследвачите си и да нападне. В едно от сраженията загива шведският престолонаследник Валдемар.
Огънят на войната е обхванал Велкополска, Малополска, Украйна, Литва и Жмудж. Срещу злощастната Полша се съюзяват шведи, прусаци, унгарци, власи и казаци. Целият полски народ се вдига на живот и смърт. Един суров воин безмилостно преследва шведската пехота, но кой се крие зад името Бабинич…

Потоп (Част втора) — читать онлайн ознакомительный отрывок

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Потоп (Част втора)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Полуделите тълпи се хвърлят по посока на портата, но изведнъж — о, чудо! — шведският огън вместо да се засили, почва да отслабва.

В същото време някакъв силен глас се разнася неочаквано от върха на камбанарията:

— Пан Чарнецки е вече в града! Виждам нашите знамена! Шведският огън отслабва все повече.

— Стой! Стой! — командва воеводата.

Но тълпите не го чуват и тичат слепешката. Внезапно на краковската порта се появява бяло знаме.

И наистина, след като превзе Гданския дом, Чарнецки се втурна като ураган в района на крепостта, а когато и даниловичовският дворец беше също превзет, когато след малко и литовските знамена заблестяха по стените откъм „Свети Дух“, Витенберг реши, че по-нататъшната съпротива е безсмислена. Наистина шведите още можеха да се отбраняват във високите къщи на Старе и Нове място, но и гражданите бяха вече грабнали оръжие: отбраната щеше да се свърши със страхотно клане на шведите без надежда за победа.

Тогава тръбачите започнаха да тръбят по стените и да развяват бели знамена. Като видяха това, полските командири спряха нападението, а после генерал Льовенхаупт, придружен от няколко полковници, излезе от портата за Нове място и полетя с всички сили към краля.

Градът беше вече в ръцете на Ян Казимеж, но добрият владетел желаеше да спре проливането на християнска кръв, затова се съгласи на условията, които се предлагаха по-рано на Витенберг. Градът трябваше да бъде предаден с цялата натрупана в него плячка. На всеки швед се позволяваше да си вземе само онова, което беше донесъл със себе си от Швеция. Гарнизонът заедно с всички генерали и с оръжие в ръка имаше право да излезе от града, като вземе със себе си болните и ранените, както и няколкото десетки шведски дами, които се намираха във Варшава. На поляците, които още служеха при шведите, се даваше амнистия с оглед на това, че навярно вече не служеха доброволно. От амнистията беше изключен само Богуслав Радживил, с което Витенберг се съгласи лесно, тъй като князът в тоя момент се намираше с Дъглас край Буг.

Условията бяха подписани веднага. Всички камбани по черквите започнаха да вестят на града и на целия свят, че столицата отново преминава в ръцете на законния монарх. Един час по-късно иззад валовете се изсипаха множество най-бедни хора, за да търсят милосърдие и хляб в полските станове, тъй като вече всички в града освен шведите бяха без храна. Кралят заповяда да се дава каквото може, а самият той отиде да наблюдава излизането на шведския гарнизон.

И той застана, заобиколен от духовни и светски сановници, с толкова великолепна свита, че заслепяваше човешките очи. Почти цялата войска, тоест коронната, командвана от хетманите, дивизията на Чарнецки, литовската на Сапеха и неизброимите маси от народното опълчение заедно с прислугата, се беше събрала около краля, понеже всички бяха любопитни да видят тия шведи, с които преди няколко часа бяха воювали толкова страшно и кърваво. Откакто се подписа споразумението, по всички порти стоеха полски комисари; на тях беше възложено да проверяват дали шведите не откарват някаква плячка. Отделна комисия беше заета с приемането на плячката в самия град.

И така най-напред се появи конницата, която беше малобройна, особено защото Богуславовата беше изключена от правото да напусне града; след нея вървеше артилерията с леките оръдия, тъй като тежките трябваше да бъдат предадени на поляците. Заедно с оръдията вървяха войници със запалени фитили. Над тях плющяха развети знамена, които се свеждаха в знак на почит пред полския крал, неотдавнашния скиталец. Артилеристите вървяха смело и гледаха полските рицари право в очите, сякаш искаха да им кажат: „Ние пак ще се срещнем!“ — а поляците се удивляваха от гордото им държане и бодър дух, който не се бе понижил поради нещастието. След тях се появиха каруци с офицери и ранени. В първата лежеше канцлерът Бенедикт Оксенщирна, пред когото кралят заповяда пехотата да вземе за почест, понеже желаеше да покаже, че той знае да цени добродетелите дори у неприятеля.

После, при съпровод от барабани и също така с развети знамена, минаха каретата на несравнимата шведска пехота, прилични на подвижни замъци според израза на Субагази. След тях се появи великолепна свита от райтари, от глава до пети в брони, със светлосиньо знаме, на което беше избродиран златен лъв. Тия райтари съпровождаха генералния щаб. При появата им из тълпата се зашушука: — Витенберг минава! Витенберг!

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Потоп (Част втора)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Потоп (Част втора)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Генрик Сенкевич - Потоп. Том 2
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том 1
Генрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Стас и Нели
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга втора)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - С огън и меч (Книга първа)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Quo vadis
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Потоп (Част първа)
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Пан Володиовски
Хенрик Сенкевич
Хенрик Сенкевич - Кръстоносци
Хенрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том III
Генрик Сенкевич
Генрик Сенкевич - Потоп. Том II
Генрик Сенкевич
Отзывы о книге «Потоп (Част втора)»

Обсуждение, отзывы о книге «Потоп (Част втора)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.