Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Дано пукнеш ти, кралю на маймуните! — викна един шляхтич, който стоеше най-близо до него.

— Simiarum destructor 130 130 Изтребител на маймуни (лат.). — Бел.прев. — извика друг.

— Victor 131 131 Победител (лат.). — Бел.прев. — добави трети.

— Какъв ти victor, по-скоро е victus 132 132 Победен (лат.). — Бел.прев. !

Тук Рох отново дойде на помощ на вуйчо си и удари с пестник в гърдите най-близо застаналия, а той веднага падна и блъвна кръв от устата. Другите се отдръпнаха пред гнева на тоя мъж, някои се хванаха за сабите, но по-нататъшната разправия бе предотвратена от крясъците и гърмежите, които идеха откъм бернардинския манастир. Изглежда, че нападението там още продължаваше с пълна сила и ако се съди по честите мускетни залпове, шведите не мислеха да се предават.

— На помощ! При черквата! При черквата! — викна Заглоба. А сам той се втурна нагоре в двореца, защото там от дясното крило се виждаше черквата, която сякаш гореше в огън. Тълпите нападатели се виеха конвулсивно под нея, без да могат да влязат вътре, и гинеха безполезно от кръстосания огън, тъй като върху тях се сипеха като пясък куршуми и от краковската порта.

— Дайте оръдия при прозорците! — викна Заглоба.

В казановския дворец имаше значителен брой големи и малки оръдия, та веднага ги довлякоха при прозорците; от разбитите скъпоценни предмети, от подставките на статуите направиха лафети и след половин час двайсетина гърла се насочиха през празните отвори на прозорците към черквата.

— Рох — казваше пан Заглоба, необикновено раздразнен, — трябва да извърша нещо необикновено, че иначе славата ми е пропаднала! Заради тия маймуни — дано ги чумата изтръшка! — цялата войска ще ме вземе на подбив и при все че имам дълъг език, няма да запуша всички уста. Трябва да залича тук излагането си, че иначе надлъж и нашир по цяла Полша ще ме обявят за маймунски крал!

— Вуйчо трябва да заличи това излагане! — повтори Рох с гръмлив глас.

— А първият начин е — както превзех казановския дворец… защото нека каже някой, че не съм го превзел аз!…

— Нека каже някой, че не е вуйчо!… — повтори Рох.

— … Така да превзема и тая черква, помогни ми, Господи Боже, амин! — довърши Заглоба.

След това се обърна към своите слуги, които вече стояха при оръдията.

— Огън!

Шведите, които се отбраняваха отчаяно в черквата, бяха обзети от ужас, когато внезапно цялата странична стена започна да се тресе. Върху тия, които седяха по прозорците, при изрязаните в стените бойници, по чупките на вътрешните корнизи, при отворите за гълъбите, през които стреляха срещу нападателите, почнаха да се сипят тухли, развалини, мазилка. В Божия дом се вдигна страхотен прах и смесен с дима, започна да задавя отрудените хора. Човек човека не можеше да види в мрака, виковете: „Задушаваме се, задушаваме се!“ — още повече засилиха ужаса. А черквата се олюлява, стените трещят, тухли падат, шум от снарядите, които връхлитат през прозорците, звън от оловените решетки при падането им на пода, жар, човешки изпарения — всичко това превръща Божия дом в земен ад. Ужасените войници почват да бягат от вратите, от прозорците, от бойниците. Паниката се превръща в лудост. Отново пронизителни гласове викат: „Душим се! Въздух! Вода!“ Внезапно стотици гърла почват да реват:

— Бяло знаме! Бяло знаме!

Командващият Ерскин го грабва със собствената си ръка, за да го окачи отвън, но в тоя миг вратата изтрещява, лавина от нападатели се втурва като тълпи дяволи — и започва сеч. Внезапно в черквата настава тишина, чува се само животинското пъхтене на бойците, хръскането на желязо по костите и по каменната настилка, стоновете, плисъкът на кръв — понякога някакъв глас, в който няма нищо човешко, ще викне: „Милост! Милост!“ След един час битка камбаната започва да гърми на камбанарията и гърми, гърми — победно за мазурите и надгробно за шведите.

Казановският дворец, манастирът и камбанарията са превзети. Сам Пьотр Опалински, подляски воевода, се появява на кон между кървавите тълпи пред двореца.

— Кой ни дойде на помощ от двореца? — вика той и иска да надвика врявата и човешкия вой.

— Тоя, който превзе двореца! — обажда се грамаден мъж и изведнъж се показва пред воеводата. — Аз!

— Как се казваш, ваша милост?

— Заглоба.

— Vivat Заглоба! — реват хиляди гърла.

Но страхотният Заглоба сочи портата с извивката на окървавената си сабя.

— Това не е достатъчно! — вика той. — Там! Към портата! Оръдията срещу стените и портата, а ние напред! След мене!