Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Тук ли е негова милост пан Заглоба? — попита той.

— Тук съм!

— По заповед на милостивия крал ваша милост ще трябва да бъдеш утре при неговата особа.

— Ха! Искат да ме спрат от атаката, понеже знаят, че старецът ще тръгне пръв, веднага щом прозвучат тръбите. Добър господар, помни, не бих искал да го натъжа, но не зная дали ще издържа, че като се запаля, забравям всичко и право в огъня… Такава ми е природата!… Добър господар!… Чувате ли как тръбите вече свирят с мундщук, за да си заеме всеки позицията! Е! Утре! Утре!… Ще има и свети Петър работа; ще трябва вече да си приготви тефтерите… А и в пъкъла вече са наслагали за шведите казани с пресен катран за къпане… Уф! Уф! Утре!…

На 1 юли между Повонзки и селището, по-късно наречено Маримонт 128 128 Варшавски предградия. — Бел.прев. , се състоя голяма полева литургия, която бе изслушана от десетте хиляди души редовна войска при пълна съсредоточеност на духа. Кралят направи обет, че в случай на победа ще издигне черква на пресветата Дева. По негов пример даваха обети големците, хетманите, рицарите, дори простите войници — всеки според възможностите си, тъй като тоя ден щеше да бъде ден на генералното нападение.

След свършване на литургията всеки от командирите тръгна за своята част. Пан Сапеха застана срещу черквата „Свети Дух“, която тогава се намираше извън стените, но понеже беше ключ към тях, шведите я бяха укрепили здраво и настанили в нея значителна войска. Пан Чарнецки трябваше да превземе Гданския дом, тъй като задната стена на тая сграда беше част от крепостните стени и превземеше ли се тя, през нея можеше да се влезе в града. Пьотр Опалински, подляски воевода, щеше да тръгне с великополяните и мазурите от Краковске пшедмешче и Висла. Хората бяха премного, почти повече, отколкото можеха да намерят достъп до стените; цялата равнина, всичките крайградски селца и ливади бяха залени от човешко море, зад което се белееха шатри, а зад шатрите коли, та погледът се губеше в синята далечина, преди да стигне края на този мравуняк.

Тия пълчища чакаха при пълна бойна готовност, с вече насочено напред оръжие, с издаден крак за втурване, готови всеки миг да се затекат към пробива в стената, направен от големокалибрените топове и особено от тежките стенобойни оръдия на Замойски. Оръдията не преставаха да гърмят нито миг, но нападението се протакаше само защото чакаха окончателен отговор от Витенберг на писмото, което му беше изпратил великият канцлер Коричински. Но когато към пладне пристигна офицер с отрицателен отговор, около града зловещо засвириха тръби и нападението започна.

Коронните войски под командването на хетманите, войските на Чарнецки, кралските полкове, пехотните полкове на пан Замойски, литовците, командвани от Сапеха, и пълчищата от опълчението се хвърлиха към стените като надигнала се вълна. А от стените цъфнаха към тях ивици бял дим и пламъци: големите оръдия, картечите, дългоцевните пушки, мускетите заехтяха едновременно; земята се разтърси из основи. Снарядите месеха тая човешка маса, изораваха в нея дълги бразди, но тя тичаше напред, носеше се към крепостта, без да обръща внимание на огъня и смъртта. Облаците барутен дим закриха слънцето.

Тогава всеки удари устремно там, където му беше най-близо: хетманите откъм портата на Нове място, Чарнецки на Гданския дом, пан Сапеха с литовците на черквата „Свети дух“, а мазурите и великополяните от Краковске пшедмешче и Висла.

На последните се падна най-тежката работа, тъй като всички дворци и къщи по Краковске пшедмешче бяха превърнати в крепости. Но тоя ден мазурите бяха обхванати от такава бойна настървеност, че нищо не можеше да се опре на техния устрем. И те вземаха с пристъп дом след дом, дворец след дворец, биеха се по прозорците, по вратите, по стълбищата; избиваха до крак защитниците.

Преди да изсъхне кръвта по ръцете и лицата им, след превземането на една сграда вече се хвърляха към друга и отново пламваше ръкопашен бой, и отново тичаха по-нататък. Конницата се надпреварваше с опълчението, опълчението с пехотата. Заповядано им бе, като тръгват в атака, да носят пред себе си снопи от неузряло жито, които трябваше да ги пазят от куршумите, но в разпалеността и бойното си въодушевление те захвърляха всички тия прикрития и тичаха с гола гръд. След кървава битка бяха взети параклисът на царете Шуйски и великолепният дворец на Конецполски. Шведите бяха смачкани до крак в по-малките постройки, в магнатските конюшни, в градините, които се спущаха към Висла. Близо до двореца на Казановски пехотата се опита да се противопостави на улицата и подкрепяна от стените на двореца, от черквата и камбанарията на бернардините, превърнати в мощна крепост, посрещна нападателите с буен огън.