— Защото тя знаеше, че й симпатизирам и й направих няколко услуги. Това ще се види от по-нататъшния ми разказ, а сега трябва да почна отначало. Вие, ваша милост панове, може би не знаете, че аз не бях в Кейдани, когато княз Богуслав е дошъл и отвел тая девойка в Тауроги. Няма да повтарям защо е станало това, а и разни хора различно говорят, ще кажа само, че щом пристигнаха, веднага всички забелязахме, че князът е страшно влюбен.
— Дано го Бог накаже! — викна Кмичиц.
— Започнаха забавления, каквито по-рано нямаше: и борба за пръстен, и турнири. Човек би помислил, че са настъпили най-спокойни времена, а то всеки ден заминаваха писма, пристигаха пратеници от електора, от княз Януш. Знаехме, че княз Януш, притиснат от пан Сапеха и конфедератите, моли за помощ в името на Бога, тъй като го заплашва гибел. Но ние нищо! На електорската граница стоят готови войски, капитани пристигат с нови набори, но ние не тръгваме на помощ, защото на княза не му се ще да се раздели с девойката.
— Значи затова Богуслав не отиваше на помощ на братовчеда си? — обади се Заглоба.
— Точно така. Същото казваха Патерсон и всичките му най-близки лица. Някои бяха недоволни от това, други се радваха, че Радживилови ще загинат. Сакович заместваше княза в обществените работи и отговаряше на писмата, съвещаваше се с пратениците, а князът напрягаше ума си само за да устрои някаква забава или конна кавалкада, или лов. Той, скъперникът, хвърляше пари на всички страни, заповяда да изсекат горите на цели мили, та панна Билевичувна да има по-хубава гледка от прозореца, с една дума, просто цветя сипеше под краката й и така я посрещаше, че ако беше шведска принцеса, нямаше да измисли нищо по-хубаво. По тая причина мнозина я съжаляваха и казваха: „Всичко това е за нейната гибел, князът няма да се ожени за нея, а щом завладее сърцето й, ще направи с нея, каквото поиска.“ Но се оказа, че това не е девойка, която може да бъде доведена дотам, където добродетелта не отива. Охо!
— Е какво? — извика Кмичиц и скочи. — Аз зная това по-добре от другите.
— А как приемаше панна Билевичувна тия кралски почести? — попита Володиовски.
— Отначало с любезен израз на лицето, защото по държането й се виждаше, че някаква мъка носи в сърцето си. Ходеше на лововете, на маскените забавления, на кавалкадите и турнирите, като навярно мислеше, че това е нещо обикновено в двора на княза. Но скоро разбра, че всичко това е за нея. Веднъж князът, след като вече беше уморил ума си да измисля най-различни зрелища, пожела да й покаже картината на войната. Тогава запалиха едно селище близо до Тауроги, пехотата го отбраняваше, князът атакуваше. Разбира се, той спечели голяма победа, а после, сит на похвали, паднал, както разправят, пред краката на панна Билевичувна и почнал да я моли да отговори на чувствата му. Не се знае какво й е предложил, но от тоя момент приятелството им се свърши. Тя започна денем и нощем да се държи за ръкава на чичо си, рошенския мечник, а князът…
— Започна да я заплашва? — възкликна Кмичиц.
— Къде ти! Почна да се облича като гръцки пастир, като Филемон 126 126 Влюбен младеж от антични идилии. — Бел.прев.
; специални куриери хвърчаха до Крулевец за модели, за пастирски облекла, за панделки и перуки. Той се преструваше на отчаян, обикаляше под прозорците й и свиреше на лютня. И тук ще кажа на ваши милости какво мисля искрено: той беше упорит палач на моминската чест и смело може да се каже за него това, което в отечеството ми се говори за подобни хора: че въздишките му са издули много момински корабни платна, но тоя път наистина се беше влюбил и това не е чудно, тъй като девойката приличаше повече на богиня, отколкото на жителка на тая юдол 127 127 Букв. долина; в случая (прен.) — земният мъчителен живот. — Бел. elemag_an
плачевна.
Тук Хаслинг отново се изчерви, но пан Анджей не забеляза това, защото от задоволство и гордост се хвана за кръста и започна да гледа Заглоба и Володиовски с тържествуващ поглед.
— Познавам я, същинска Диана, само дето няма месец в косата! — каза малкият рицар.
— Какво е Диана пред нея?! Собствените кучета на богинята биха били срещу Диана, ако видеха нея! — възкликна Кмичиц.
— Затова казах „нищо чудно“ — отговори Хаслинг.
— Добре! Само че за това „нищо чудно“ бих го пекъл на слаб огън; за това „нищо чудно“ с цигански гвоздеи бих заповядал да го подковат…
— Стига, ваша милост! — прекъсна го Заглоба. — Най-напред го хвани, после ще правиш тия чудесии, а сега остави тоя рицар да говори.
Читать дальше
Конец ознакомительного отрывка
Купить книгу