Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Пан Гроджицки беше толкова зарадван, че лично се затече при краля с доклад.

— Милостиви господарю — каза той, — аз бях против вчерашната акция, но сега виждам, че не е била напразна! Докато тоя форт беше в техни ръце, не можех да сторя нищо срещу портата, а сега, щом пристигнат тежките оръдия, за една нощ ще мога да извърша пробива.

Кралят, който беше натъжен, че бяха избити толкова добри слуги, се зарадва от думите на пан Гроджицки и веднага попита:

— А кой командва на тоя форт?

— Пан Бабинич! — отговориха няколко гласа. Кралят плесна с ръце.

— Тоя човек трябва да бъде навсякъде пръв! Ваша милост генерале, аз го познавам! Той е страшно упорит рицар и не ще позволи да го изтласкат!

— Това би била непростима вина, милостиви господарю — отговори Гроджицки, — ако позволим такова нещо. Аз вече му изпратих пехота и малки оръдия, тъй като е сигурно, че те ще се мъчат да го изтласкат! Въпросът е за Варшава! Тоя рицар струва толкова злато, колкото тежи сам!

— Повече струва! Защото това не е нито първият му, нито десетият подвиг! — отговори кралят.

След това заповяда веднага да му дадат коня, взе далекоглед и замина да види форта. Но той изобщо не се виждаше зад пушеците, защото петнайсетина тежки оръдия бълваха непрестанен огън върху него и хвърляха гюллета, гранати и картеч. А фортът се намираше толкова близо до портата, че едва ли не го достигаха и мускетните изстрели; затова се виждаше много ясно как гранатите излитаха нагоре като облачета, описваха силно извита дъга и падаха в облака от дим, където експлодираха със страхотен трясък. Много от тях падаха чак зад форта и възпираха достъпа на подкрепления.

— В името на Отца и Сина и Светия Дух! — каза кралят. — Тизенхауз, гледай!

— Нищо не се вижда, милостиви кралю!

— Ще остане само куп разорана земя! Това е! Тизенхауз, знаеш ли кой стои там?

— Зная, милостиви кралю, Бабинич! Ако излезе жив оттам, ще може да каже, че е бил през живота си в пъкъла.

— Ще трябва да му се изпратят още нови хора! Ваша милост генерале!…

— Заповед е вече дадена, но им е трудно да стигнат, защото гранатите прехвърлят форта и падат много нагъсто на отсамната страна.

— Започнете стрелба в стените с всички оръдия, за да се създаде диверсия.

Гроджицки пришпори коня и полетя към насипите. След малко оръдията по цялата линия загърмяха, а малко по-късно се виждаше как нова част от мазурската пехота излезе от подкопите и се шмугна бегом към къртичището.

Кралят продължаваше да стои и гледа. Накрай викна:

— Редно е някой да смени Бабинич. Кой от вас, ваша милост панове, би желал да го замести като доброволец?

В тоя момент нито двамата Скшетуски, нито Володиовски бяха при особата на владетеля, та настана кратко мълчание.

— Аз! — обади се внезапно пан Топор Грилевски, офицер от леката конница на името на примаса.

— Аз! — повтори Тизенхауз.

— Аз! Аз! Аз! — обадиха се веднага петнайсетина гласове.

— Който се предложи пръв, нека отиде той! — каза кралят. Пан Топор Грилевски се прекръсти, после вдигна манерката до устата си и полетя.

Кралят стоеше и непрекъснато гледаше в облаците дим, с които беше покрито къртичището и които се влачеха над него като мост чак до самите стени. Понеже фортът се намираше по-близо до Висла, градските стени доминираха над него и затова огънят беше толкова страхотен.

По едно време оръдейният грохот понамаля, при все че гранатите не преставаха да описват дъги, трясъкът от мускетните гърмежи обаче се носеше така, като че ли хиляди селяни удряха с тояги за вършеене по гумното.

— Изглежда, че отново отиват в атака — каза Тизенхауз. — Ако имаше по-малко пушек, щяхме да видим пехотата.

— Да се приближим малко — каза кралят и подкара коня си.

След него тръгнаха и другите и като се движеха по брега на Висла от страна на Уяздов, стигнаха почти до самия Солец, а понеже градините на дворците и манастирите, които се спущаха към Висла, бяха още през зимата изсечени от шведите за гориво и дървета не закриваха изгледа, те можеха и без далекогледи да установят, че шведите наистина отново бяха тръгнали в атака.

— По-добре да загубя тая позиция — обади се внезапно кралят, — отколкото Бабинич да загине там!

— Бог ще го запази! — каза свещеник Чечишовски.

— И пан Гроджицки не ще пропусне да изпрати подкрепления! — добави Тизенхауз.

По-нататъшният разговор бе прекъснат от някакъв конник, който се приближаваше с всичка сила откъм града. Тизенхауз, който имаше толкова силен поглед, че с просто око виждаше по-добре, отколкото други с далекогледи, се хвана за главата и викна: