Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

Големите стенобойни оръдия бяха настанени на форта, превзет от Кмичиц, и те веднага започнаха да действат срещу стените и портата, като още отначало принудиха към мълчание шведските гранатомети. Тогава генерал Гроджицки зае сам тая позиция, а Кмичиц се върна при татарите си.

Но той още не беше стигнал до квартирата си, когато го повикаха в Уяздов. Кралят славеше пред целия щаб младия рицар, не пестяха похвалите си и самият Чарнецки, и Сапеха, и Любомирски, и коронните хетмани, а той стоеше пред тях с изпокъсано и покрито с пръст облекло, с опушено от барутния дим лице, недоспал, изморен, но радостен, че е задържал форта, че е заслужил толкова похвали и спечелил безкрайна слава всред двете войски.

Между другите рицари го поздравиха и пан Володиовски, и пан Заглоба.

— Ти, пане Анджей, дори не знаеш какво голямо доверие има кралят към тебе — каза му малкият рицар. — Вчера бях на военния съвет, защото пан Чарнецки ме взе със себе си. Говориха за генералното нападение, а после за новините, които току-що бяха дошли от Литва, за войната там и за жестокостите, които си позволяват Понтус и шведите. И се съвещаваха как би могло да се засили войната там. Сапеха казва, че е най-добре да се изпратят няколко хоронгви и човек, който би могъл да бъде там това, което беше пан Чарнецки в началото на войната в Кралството. Тогава кралят каза: „Такъв човек има само един: Бабинич.“ Другите веднага потвърдиха същото.

— Аз бих отишъл с най-голяма готовност в Литва и особено в Жмудж — отговори Кмичиц. — И сам смятах да моля негово величество за това, чакам само да вземем Варшава.

— Генералното нападение е определено за утре — каза Заглоба, като се приближи.

— Зная, а как се чувства Кетлинг?

— Кой е той? Да не би Хаслинг?

— Все едно, той има две презимена, както е прието у англичаните, шотландците и много други народи.

— Вярно — отговори Заглоба, — а испанецът си има различно име за всеки ден от седмицата. Разправяше ми слугата на ваши милости, че Хаслинг или Кетлинг е здрав; вече заговорил, ходел и температурата му спаднала, само че час по час искал да яде.

— А ти, ваша милост, не ходи ли при него? — попита Кмичиц малкия рицар.

— Не съм, че нямах време. Кой пред генерална атака има глава за каквото и да било?

— Тогава да отидем сега.

— Ти, ваша милост, върви най-напред да спиш — каза Заглоба.

— Вярно! Вярно! Едва стоя на краката си!

И когато се прибра в квартирата си, пан Анджей последва тоя съвет, още повече че намери Хаслинг да спи. А вечерта Заглоба и Володиовски дойдоха да го посетят и седнаха в просторната беседка, която татарите бяха направили за своя „багадир“. Братята Кемлич им наливаха стара, стогодишна медовина, която кралят беше изпратил на Кмичиц, а те я пиеха с удоволствие, защото навън беше горещо. Хаслинг, блед и още изтощен, сякаш черпеше живот и сили от ценното питие. Заглоба мляскаше с език и бършеше потта от челото си.

— Хей! Как гърмят там тия стенобойни оръдия — обади се младият шотландец, като се ослушваше. — Утре ще тръгнете в генерална атака… Желая ви добро здраве!… Да ви благослови Бог! Аз съм от чужда кръв и служех, на когото бях длъжен, но на вас желая добро! Ах, каква медовина! Живот, живот навлиза в мене…

Като говореше така, той отмяташе назад златистата си коса и вдигаше към небето светлосините си очи; а лицето му беше чудно и още полудетско. Заглоба го гледаше някак с умиление.

— Ваша милост, пане рицарю, говориш толкова добре полски, колкото всеки от нас. Стани поляк, обикни нашето отечество и ще направиш хубаво нещо, а и медовината няма да ти липсва! Индигенатът 125 125 Даване поданство на чужденец (от лат.). — Бел.прев. у нас не е толкова труден за войника.

На това Хаслинг отговори:

— Още повече че аз съм шляхтич. Цялото ми презиме е: Хаслинг-Кетлинг ъф Елгин. Моят род произхожда от Англия, но се е заселил в Шотландия.

— Това са далечни и задморски страни, а тук е някак по-прилично да живее човек — отвърна Заглоба.

— И на мене ми е добре тук!

— Но на нас ни е зле — каза Кмичиц, който от началото още се въртеше нетърпеливо на пейката, — защото бързаме да чуем какво е ставало в Тауроги, а ваши милости се разправяте за родословията си.

— Питайте ме, ще отговарям.

— Често ли виждаше панна Билевичувна?

По бледото лице на Хаслинг се мярна руменина.

— Всеки ден! — каза той.

А пан Кмичиц веднага го загледа пронизително.

— Толкова доверен ли й беше? Какво се изчерви? Всеки ден? Как така всеки ден?