Хенрик Сенкевич - Потоп (Част втора)

— Какво толкова се е случило? — попита Заглоба.

— През време на тикочинския поход, още преди поражението при Янов, беше отвлечена някоя си панна Анна Борзобогата-Крашенска и изпратена в Тауроги.

— Ето ти сега пък ново чудо! — извика Заглоба.

А пан Володиовски започна да мига с очи и да мърда мустачки, накрай каза:

— Пане рицарю, само да не кажеш нещо лошо за нея, че като оздравееш, ще имаш работа с мене.

— Дори да искам, не бих могъл да кажа нищо лошо за нея, но ако е изгора на ваша милост, ще ти кажа, че лошо я пазиш, а ако ти е роднина, значи много добре я познаваш, та не ще отречеш това, което ще кажа. Само след една седмица тази панна направи всички да се влюбят в нея — и стари, и млади, само като ги пронизваше с очи с добавка на някакви магьоснически хитрости, за които вече не мога да кажа нищо.

— Тя е! И в пъкъла бих я познал по това! — измърмори Володиовски.

— Чудно нещо! — каза Хаслинг. — Панна Билевичувна й е равна по хубост, но в нея има една такава сериозност и недостъпност, сякаш е някаква игуменка, та човек я боготвори и й се възхищава, но без да смее дори да повдигне очи, а камо ли да живее с някаква надежда. Сами ще признаете, че има различни девойки: едни са като антични весталки, други — щом ги погледнеш, веднага би искал…

— Ваша милост пане! — каза пан Михал заплашително.

— Не се сърди, пане Михале, защото той говори истината! — каза Заглоба. — Сам подскачаш пред нея като младо петле и очите ти се покриват с перде, а всички знаем, че е закачлива, и ти си го казвал най-малко сто пъти.

— Да оставим това — каза Хаслинг. — Исках само да обясня на ваши милости защо в панна Билевичувна се влюбиха само някои, които бяха способни да оценят несравнимото й съвършенство (тук Хаслинг отново се изчерви), а в панна Борзобогата — почти всички. Кълна се в Бога, че ме надуваше смях, защото като че ли някаква епидемия беше овладяла сърцата. И свадите, и дуелите изникнаха като гъби. И защо? За какво? Защото трябва да се знае, че нямаше нито един, който би могъл да се похвали с взаимност на чувствата от страна на тая девойка, но всеки вярваше сляпо, че рано или късно само той ще постигне нещо.

— Тя е, сякаш я рисува! — измърмори отново Володиовски.

— Двете момичета обаче се обикнаха страшно — продължи Хаслинг. — Едната не можеше да направи нито крачка без другата, а понеже панна Борзобогата управлява както си иска в Тауроги…

— Как така? — прекъсна го малкият рицар.

— Защото управлява всички. Сакович сега не замина на поход, така е влюбен, а Сакович е пълен господар във всички княжески имения. Чрез него управлява панна Анна.

— Толкова ли е влюбен? — отново попита Володиовски.

— И най-самоуверен, защото сам по себе си е много богат човек.

— И Сакович ли се казва?

— Както виждам, ваша милост, искаш добре да го запомниш?

— Е… може би! — отговори Володиовски уж небрежно, но при това така зловещо мръдна мустачките си, че тръпки полазиха по Заглоба.

— Исках само това да добавя — каза Хаслинг, — че ако панна Борзобогата накараше Сакович да измени на княза и да улесни бягството й заедно с нейната другарка, мисля, че той би сторил това без никакво колебание; но доколкото зная, тя предпочита да прави това зад гърба на Сакович, може би напук на него… кой знае… важното е, че един офицер, мой сънародник (но не католик), ми се довери, че там вече е организирано цялото заминаване на мечника с девойките, че в заговора участват офицери… че това ще стане скоро…

Сега Хаслинг започна да диша тежко, понеже се умори и напрягаше последни сили.

— И това е най-важното нещо, което имах да кажа на ваши милости! — добави той бързо.

Володиовски и Кмичиц чак се хванаха за главите.

— Къде искат да бягат?

— В горите и през горите до Бяловежа… Не мога да си поема дъх!

По-нататъшният разговор бе прекъснат от влизането на куриер от Сапеха, който връчи на Володиовски и Кмичиц по лист хартия, сгънат на четири. Щом Володиовски разгъна своя, веднага се обади:

— Заповед да заемем вече позициите за утрешната акция.

— Чувате ли как реват стенобойните оръдия? — извика Заглоба.

— Най-сетне, утре! Утре!

— Уф! Горещо! — каза пан Заглоба. — Лош ден за генерално нападение… По дяволите тия горещини. Света Богородице… Въпреки жегата утре мнозина ще изстинат, но не тия, не тия, които се поверяват на тебе. Покровителко наша… Ех, че гърмят оръдията!… Твърде стар съм вече за атаки… На открито поле работата е друга. В тоя миг на вратата се показа нов офицер.